На 15 юли 2021 г. (четвъртък) – от 11 ч. в Националния музей „Земята и хората“ (София), Националният литературен музей представя фотодокументалната изложба „Да видят всички по света, че българский народ живее!...“. Тя е създадена по повод на 150-годишнината от издаването на т.нар. „Славейкова библия“ в Цариград през 1871 г.
С богат подбор от експонати, част от които се показват за първи път, изложбата пресъздава динамичните възрожденски времена, когато общобългарският стремеж към просвета, благоденствие и свобода се изразява във всенародното усилие за отваряне към света, за духовно обогатяване и въздигане на човека.
Експозиционните сюжети, организирани в различни платна, включват най-значимите периоди от развитието на българската културна история: създаването на глаголическа азбука от светите братя Кирил и Методий; преводите на СветотоПисание на старобългарски език, поставило у нас началото на книжовност с общоевропейска и общочовешка значимост; появата на графичната система на кирилицата, възникнала в Преславската книжовна школа и изместила глаголицата към края на Х и началото на ХІ век, с която днес си служат милиони хора по света(от 1 януари 2007 г. кирилицата стана третата официална азбука на Европейския съюз след латиницата и гръцката азбука); съхраняването на българската книжовност през вековете на чуждо владичество – официална османска власт и гръцко духовно влияние; първите емблематични фигури на Българското възраждане, повели народа в борбата за новобългарска просвета и духовна и политическа независимост...
Значително място в изложбата е посветено на видния ни възрожденец и книжовник Петко Рачов Славейков. Поет и писател, преводач и даровит публицист, автор на над 60 книги, борец за национална църква, участник в борбите за първа българска конституция, министър, издател, вестникар... Една истинска ренесансова, енциклопедична личност.
Тематичен акцент на изложбата е издаването на „Славейковата Библия“. Обединил Стария и Новия завет, този цялостен превод на Библията на модерен български език излиза през 1871 г. под ръководството на Петко Славейков след дългогодишен съвместен труд с американските мисионери д-р Алберт Лонг, д-р Илайъс Ригс и просветния деец Христодул Костович Сичан-Николов.
Именно това ключово събитие довежда до окончателното налагане на източния български говор като основа на книжовния български език и има огромно значение за оформянето на националната ни лексика, етнос и култура.
Наситена с богата фактология, документалната експозиция ни дава възможност да научим и нещо повече за продължителите на Славейковото дело, за сътвореното от неговите близки –духовни аристократи, чийто родов герб е единствено поезията.
