Скулптурата на баща и син Славейкови, която се намира в центъра на София, е повредена - бастунът на Пенчо е изкъртен. Никой нищо не знае, включително и полицията. През 1875 г., когато сме още под турско, Петко доказва, че е точен народопсихолог и визионер, пишейки:

Не сме народ, не сме народ, а мърша,

хора, дето нищо не щат да вършат.

Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!

"Аз не зная! Аз не мога!" - общ е глас.

И не знаем, не можеме, не щеме

да работим за себе си със време.

Само знаем и можеме, и щеме

един други злобно да се ядеме...

Помежду си лихи, буйни, топорни,

пред други сме тихи, мирни, покорни...

Все нас тъпчат кой отдето завърне,

щот сме туткун, щото не сме кадърни...

Всякой вика "Яман ни е нам хала!" -

а всякому мерамът е развала...

Не сме народ! Не сме народ, а мърша,

пак ще кажа и с това ще да свърша.

П.П. От общината обявиха, че ще сложат нов бастун. Да поръчат и още няколко. За всеки случай. Може и да подготвят и няколко бомбета – все пак Пенчо е европеец…