Двудневна международна научна конференция, посветена на 150 години от рождението на Пенчо Славейков, беше открита днес, 16 май, в БАН. В заседанията участват учени от университети и научни институти от Българска академия на науките, които ще изнесат 44 доклада. Ще бъдат представени и 9 доклада от учени-българисти от елитни европейски университети. Специален акцент е поставен и върху неосъществената Нобелова награда за Пенчо Славейков.
В пространството пред Народния театър, чийто директор е бил поетът, ще бъде представена изложба, която чрез много неизвестни или малко познати документи и снимки ще разкаже за живота и творчеството му.
На 17 май в столичната зала „България” от 19:00 ч. е организиран тържествен концерт. Акцентът в програмата е Бетовен, което се обвързва, както с философската поема "Cis moll" на Славейков, така и с интелектуалното му пристрастие към музиката на този композитор.
Към конференцията ще се присъедини и кметът на италианския град Брунате, където през 1912 г. умира Пенчо Славейков. Той ще дари вещи на Славейков, които градът ревниво пази почти век.
„Конференцията едва побра повече от 40 доклада на елитни учени от България и от чужбина, което, разбира се, е много радостно, защото показва, че и името и творчеството на Пенчо Славейков са актуални и днес. Те носят послание, носят знание, предизвикват нови смисли. И се надявам, че всички доклади, различни помежду си, ще бъдат много интересни. Единствено ще кажа, че участват учени от всички университетски центрове и институти на академията, чуждестранни учени от Германия, Швеция, Италия, Полша, Чехия и дано някого не забравям в този момент. Може би, като един по-интересен акцент, който не е свързан с творчеството на Славейков, е един тематичен блок, който разглежда и ни разказва чрез нови документи, историята около неслучилата се Нобелова награда. Славейков и днес близък ни е с това, че поставя духовността над всичко, че създава чрез своето творчество една представа елитна за българската литература, за българската култура. Преди повече от век, всъщност той прави така, че тази литература се вписва като равностойна и достойна в европейското културно пространство”, заяви за БНР доц. Елка Трайкова, директор на института за литература при БАН .
