„Едно е необходимо: да не проповядваш истината на глупците и идиотите. Че ще те разпънат на кръст но няма да те разберат! Тоя кръст, на който ти сам се разпъваш, е по-тежък.“

„Трябва да се отдалечи човек от онова, що обича, за да усети силата на своята обич.“

„Пречка е на себе си глупеца, пречка е на другите мъдреца.“

„Изкуството е отбрана, празнична храна, или, нашенски казано, великденски кравай: нещо извънредно за онези, които се хранят с фасул, за онези, които четат улични вестници, за онези, които прибират сметът на обществения живот и живеят в него. Популярни са онези писатели, които на книжния пазар продават дрипи.“ 

„Сърцето е склад отгдето умът черпи най-хубавата храна!“

„Какви възгледи за поезия и литература са имали нашите първи поети? Истинският отговор би бил - никакви.“ 

„Моите възгледи за българската поезия са били всякога резки и отрицателни. Не особено високо съм ценил и мога да ценя аз тази поезия, имайки пред очи главно нейната естетическа ценност.“

„Опитомяване на диваците е една от неблагодарните и велики задачи на поета.“

„За героите на нашето минало животът е бил борба без озъртане, борба a outrance, борба на инстинкта, който техния разум не всякога е можал да подкрепи. Но тоя разум - какъвто са го имали те - не е бил особено и потребен: инстинктите са били тъй здрави! И в тази борба те излязоха победители, каквито ще излязат всички със здрави инстинкти и сърце, милвано от идеал за благото на другите.“

„Между хероите на миналото, Ботьов носи еднакъв кръст. И той като Славейкова и Каравелова, дава поезията си на пряка служба на обществото - наполовин на тогавашното, наполовин на въображаемото бъдеще. Къса, но славна е неговата деятелност като борец. И ако не бе загинал тъй рано, той наверно би взел пътя на Каравелова.“

„Погледнете в главите си: патриотизмът, който се мотае там, не ви ли пречи да мислите?”

„В България има само дървеници и депутати.”

„За относителните натури всичко е относително.”

„В 2000 година. Напредък на цивилизацията. Няма война, равенство. Европа ще сглупей, а българите ще станат най-умните хора на света.”

„Немците са най-глупав народ. Всичкий си ум са вложили в своите книги, а в главите им нищо не е останало.”

„Всички богове са имали някакво облекло, само музите са били голи – затова и техните служители-поклонници са голи-сиромаси.”

„Има ли нещо по-старо от глупостта?“

---

Докле е 

младост, златно слънце грей,

сърцето златни блянове лелей.

Докле е младост, леко път се ходи

и леки са световните несгоди.

Докле е младост, всичко е шега;

не хвърля сянка на сърце тъга;

дори тъгата извор е на радост -

докле е младост, ах, докле е младост!

ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ – български поет, роден на 27 април 1866 г. След нещастен случай върху заледената Марица заболява тежко, сковава се и до края на живота си ходи с бастун, пише с големи усилия и говори трудно. „Падането на леда на Марица ме направи поет”, казва той.  Бил е близък приятел с Алеко Константинов. Работил е като учител, библиотекар, директор на Народния театър, действителен член на Българското книжовно дружество (БАН). Близък  помощник е на д-р Кръстьо Кръстев в редактирането на сп. „Мисъл“ и е в центъра на литературния кръг „Мисъл“. Живял е в почти всички големи европейски градове. Той е най-малкият син на поета и политик Петко Славейков. Брат е на политиците Иван Славейков и Христо Славейков.

Умира на 28 май (по стар стил) 1912 г. в  Брунате, Италия.

 Цитатите са по-оригинала.