БНР

Паметна плоча на българската поетеса Мара Белчева е поставена в италианското градче Брунате, до барелефа на Пенчо Славейков. Там двамата преживяват последните дни на големия наш поет.

Мраморната плоча в памет на поетесата Мара Белчева е в унисон с портрета на Пенчо Славейков, издъхнал през 1912 година в италианското градче Брунате. В последните му дни до него е любимата му жена, чийто образ е изваян от габровския скулптор Адриан Новаков.

"След смъртта им ще ги съберем отново. Това е една епична любов между Мара Белчева и Славейков. Това е любов в името на изкуството, това е Роден и Камий Клодел, може би".

Паметните плочи на двамата са поставени на фасадата на хотела, в който Славейков издъхва.

Преди да изработи барелефа на Мара Белчева, Адриан Новаков извая бронзовата фигура на Пенчо Славейков пред родната къща на поета в Трявна.

Негова скулптурна композиция беше поставена в края на миналата година в Милано – Славейков седнал на пейка. 

Инициативата за новите паметниците в Италия е на Генералното консулство на България в европейската страна.

  • SOS

    През очилата на Владо Пенев

     Фашизмът стигна до театъра и тръгна да бие актьорите. Вече можем ли да го видим? Или ни трябват очилата на Владо Пенев, за да ни се проясни? 

"Когато искаш да намериш жест, когато търсиш как да играеш на сцената, трябва само едно - да се вслушаш в музиката. Композиторът вече се е погрижил за това."

Мария Калас, оперна дива, родена на 2 декември преди 101 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.

Патриот: автобиографията на Алексей Навални

"Още преди да прочета "Патриот" смътно знаех отнякъде, че фамилията Навални е украинска (укр. Навальний), но не си бях направил труда да проверя това и да се информирам в кое поколение е връзката с Украйна" -  Владимир Сабоурин