В навечерието на 150-годишната от рождението на поета Пенчо Славейков Българската народна банка пусна в обръщение медна възпоменателна монета с неговия лик. Тя е с номинал 2 лева, емисията е „2016” и се продава на касите на банката за 18 лева.

На лицевата страна е емблемата на БНБ с годината „1879“. На обратната страна е изобразен поетът Пенчо Славейков, неговият подпис, както и вляво околовръст в два реда надпис „150 години от рождението на Пенчо Славейков“.

ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ е роден на 27 април 1866 г. в Трявна. Водеща фигура е в литературния кръг „Мисъл“,заедно с Кръстьо Кръстев, Петко Тодоров и Пейо Яворов. Той е най-малкият син на поета и политик Петко Славейков. Брат е на политиците Иван Славейков и Христо Славейков.

„Аз съм бил всякога българин и ще бъда не само до гроб такъв, но още и после смъртта ще оставя завещание и прахът ми да не се смеси с друга народност.”

Георги Раковски, революционер, публицист, журналист, историк и етнограф, роден на 14 април преди 205 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...