Петко Славейков отива да си дири учителско място в с. Михалци, гдето имал майчини роднини, разказва Константин Гълъбов в биографията му. Но сега някакъв български чорбаджия му попречил да бъде назначен. Зад чорбаджията стоял като коварен двигател селският поп, който искал да настани за учител своя син. Името на попа е Костадин Московецо.
За да замаже очите на Славейковите роднини, чорбаджията попитал Славейков колко ще им вземе за година, ако остане през идната зима да им учи децата.
״Хиляда гроша — отговорил Славейков — и да ме храните.״
"Че много искаш — отвърнал чорбаджията. — Ний за цяло лято — прибавило едно от чорбаджийските мекерета — плащаме на гуйдарю да ни пасе гуедата и па ни му давами повик от двестя грошое, ем дя-й то да си гуйдар, а дяй да си даскал: гуйдарю цял ден оди да са пиче по слънциту, тича подир гуедта, дъждо го иди поняуга, а ти жа седиш у килията на сянка, няма дъж, няма вятър. . .“
