Класиците затова са класици, защото са универсиални, винаги актуални заради произведенията си с непреходна стойност. През 1875 г. Петко Славейков – дотогава учител, поет, преводач, общественик, пише стихотворението „Не сме народ“. Припомняме ви го отново, защото днес, 144 години по-късно, ние - т.нар български народ, сме отново разединени по повод избиването на прасета заради чумата , кандидатурата на Иван Гешев за главен прокурор, евтините апартаменти на хората във власта, популизма на Бойко Борисов.
Озлобени един към друг, въпреки че недоволствието ни е общо:
- от здравеопазването;
- от образователната система;
- от правохранителните органи;
- от правозащтните органи;
- от транспортните комуникации;
- от цинизма и корупцията на политическата класа;
- от обезлюдяването на страната;
- от бедността , престъпността, безперспективността и т.н.
НЕ СМЕ НАРОД
Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
"Аз не зная! Аз не мога!" - общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме...
Помежду си лихи, буйни, топорни,
пред други сме тихи, мирни, покорни...
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
щот сме туткун, щото не сме кадърни...
Всякой вика "Яман ни е нам хала!" -
а всякому мерамът е развала...
Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша.
1875
