Писателят Джордж Р. Р. Мартин (68) коментира в блога си президентската битка в САЩ и победата на Доналд Тръмп, като използва цитат от бестселъра си „Игра на тронове“:

„Нямам думи да опиша как се чувствам. 

Тръмп е най-лошо квалифицирания кандидат, номиниран някога за президент. От януари ще стане най-лошият президент в американската история и опасно нестабилен играч на световната сцена. А демократите, които са малцинство в сената, няма да имат силата да го спрат. 

През следващите 4 години проблемите ни ще станат много, много тежки. 

Зимата дойде. Казвах ви го.“

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Библио-сарайският синдром

    В България проруската Пета колона е проникнала масово в парламента, правителството, президентството (особено!) и в съдебната система. Ние сме единствената страна в ЕС и НАТО, начело на която стои отявлен прорашистки държавен глава

„Първото правило на бизнеса е да постъпваш с другия така, както би искал да постъпи с тебе.”

Чарлз Дикенс, английски писател, роден на 7 февруари преди 211 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

В студената пролет на 1944 г., или за филма „Майор Томпсън – един (не)нужен герой“

 

В документалния си филм режисьорът Жезко Давидов разказва за живота и смъртта на британския офицер, загинал в България през 1944 г.

Поетът Кирил Кадийски - блъф и метафори

 

Поетическият език в творбите му често достига, а и преминава оттатък напрегнатата граница на допустимото или по-скоро на приетото по „канона”, за художествено

Двете тела на императрицата: „Корсаж“ 

 

Образът на Сиси е неравен: тя живее с травмите си вече десетилетия – смъртта на дъщеря й се появява само под формата на обвинение от страна на императора