Световноизвестният американски писател Стивън Кинг отново разкритикува президента Тръмп, сравнявайки го с импулсивен тийнейджър и със зъл герой от романите за Хари Потър.

„Президентът Тръмп е като импулсивен и избухлив 15-годишен тийнейджър с разрешение да управлява 18-колесен камион”, написа Кинг в „Туитър”.

По-рано писателят отговори на публикация на Джоан Роулинг, която се интересуваше каква, според него е степента на лудост на ставащото в САЩ по скалата на Ани Уликс (героиня на Кинг от романа „Мизъри”). 

„Е, аз не съм най-големият почитател на Тръмп, така че не мога да кажа за Ани Уилкс. Струва ми се, че у него по-скоро има нещо от дименторите”.

Писателят заяви, че президентът Тръмп го е включил в своя „черен списък” и той вече не може да чете съобщенията на държавния глава в „Туитър”.

Миналата година Стивън Кинг се включи в онлайн петиция срещу кандидатурата на Доналд Тръмп за президент на САЩ, а тази година обяви, че достъпът му ядреното копче е по-страшен от всяка негова книга.

Дименторите са отмъстителни същества от света на Хари Потър – високи и без очи. Имат само уста, с която използват най-страшното си оръжие – целувката на диментора. Чрез нея той изсмуква душата на жертвата си през устата. 

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Музиката принадлежи на всички. Само звукозаписните компании все още вярват, че те са собствениците й.“

Джон Ленън, английски музикант, роден на 9 октомври преди 86 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...