СТЕФАНИ ЗОРОВА, "Дневник"

Музикантите от Софийската филхармония са предприели символични стачни действия заради ниските заплати. Те настояват за увеличение на възнагражденията, а ако проблемът не бъде решен, не е изключено и спирането на концерти в знак на протест. Това заяви пред "Дневник" Мартин Илиев, председател на Синдикалната организация на Съюза на българските музикални и танцови дейци в оркестъра.

Музикантите свирят с лентички, организирани са протестни демонстрации с плакати и листовки.

В момента основната заплата в Софийската филхармония за висококвалифицирани музиканти се равнява на около 55% от средната работна заплата в София и 75% от средната заплата за страната, обясни Илиев. В заложените искания е посочена сумата от 2600 лв., която да стане основната заплата за професионален музикант, като това включва оркестрант и артист-хорист. "Ние настояваме конкретните заложени цифри да бъдат за музикантите от художественотворческите състави, но и със съответните преизчисления за останалите длъжности в института", допълни Илиев.

По думите му миналата година към ръководството е отправено официално искане за увеличение на работните заплати до размера на средната работна заплата в София, или 60% увеличение на заплатите. "Директорът на Софийската филхармония Найден Тодоров пое този ангажимент още в началото на първия си мандат, но въпреки това искането ни не беше постигнато", каза Илиев. През 2022 г. единственото увеличение е направено през август в размер на 10%, което дори не може да покрие ръста от инфлацията, подчерта той.

Музикантите са напомнили за исканията си отново през септември, а оттогава са в стачна готовност, тъй като разговорите с ръководството не са довели до резултат. Илиев поясни, че миналата седмица от организацията са се срещнали с министъра на културата Кръстю Кръстев, който е обещал, че ще бъде назначена проверка по случая.

Директорът на културния институт има правото да се разпорежда с бюджетните средства, да определя числеността на персонала и размера на възнагражденията, каза Илиев.

"Според данни, получени от Министерството на културата, финансовите показатели на института са доста добри. Приходите от продажба на билети са над прогнозните стойности. Ние настояваме с тези средства приоритетно да се обезпечат възнагражденията на служителите, а не да се изплащат авансово хонорари на солисти и оркестранти, за каквото имаме данни от миналата година. В края на 2022 г. авансово са изплатени над 400 хил. лв. за хонорари на солисти и диригенти през тази година", допълни Илиев.

 

  • ЮБИЛЕЙ

    „Магията на реализма“: Марин Георгиев на 80 години

     Той е единственият български писател, носител на четири отличия на Унгария: „Про Култура Хунгарика“;  ордена на президента на Унгария (2016 г.); Международната литературна награда „Паметна сабя „Балинт Балаши“ за заслуги към унгарската литература; през 2019 г. става първият чуждестранен носител на наградата за поезия на фондация „Йожеф Уташи“.

„Тайната на щастието е не да правиш това, което харесваш, а да харесваш това, което правиш.”

Джеймс Матю Бари, шотландски писател и драматург, роден на 9 май преди 166 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

„Коса“, мюзикълът

 

Митко Новков за постановката на Пловдивската опера...

 

Поглед към света на Майкъл Джексън (ревю)

 

127-минутният филм "Майкъл" на Антоан Фукуа е едновременно дългоочакван опус за живота на Краля на попа, празник за окото и духа и леко нагарчащ спомен заради политкоректното представяне на историята...

Казармата в НРБ като семиотика на насилието (ревю)

 

Романът „Трудовак“ ни потапя в меандрите на живот, различен от „цивилизацията“. Всичко това донякъде ни е познато от класики като „Параграф 22“ на Джоузеф Хелър и „Приключенията на добрия войник Швейк“ на Хашек). Но има и „български специфики“.