Главният диригент на Софийската филхармония, чийто договор е изтекъл в края на юни и не е подновен, обясни във "Фейсбук", че не се бори за пост, а протестира срещу беззаконие.

"Моля всички вас да ме разберете правилно - проблемът не е моето отстраняване от Софийска филхармония, а фактът, че министерство на културата незаконно назначава и.д. директор на национален институт. Светлина Терзиева не е издържала конкурс, явно не отговаря на качествата за такъв пост, но просто е съпруга на прокурор Чавдар Ангелов, което е очевидно достатъчно за назначение. Това е скандалът! Борбата ми не е непременно да съм вечно на позицията главен диригент, няма незаменими хора, а да се спрат тези беззакония в България!", написа маестрото. В петък в остро интервю той разкри хаос и нарушения в най-големия ни симфоничен оркестър. 

Пак днес Пантелеев уточни, че филхармонията върви към дълбока бездна: "Затова съм тъжен, а не за себе си... Но няма да се откажа от борбата така лесно. Продължавам!"

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Злодеите могат да бъдат унищожени, но нищо не може да се направи с добрите хора, които са упорити в заблудите си.“

Артър Кларк, английски фантаст, роден на 16 декември преди 108 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Последните дни на Хемингуей

 

Съвременният френски писател ни предлага „документален“ роман за последната година от живота на великия бикоборец. Хронологическият отрязък от 12. 07.1960 г. до 2.07.1961 г., около който се разгръща сюжетът

 

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков