Отивам си от Филхармонията!

Защото отношението към мен от някои хора от ръководството е некултурно и невъзпитано (с изключение на директора Виктор Стоянов).

Отивам си, защото госпожа (Светлина) Терзиева обясни пред творческия съвет, че аз не мога да дирижирам симфонични произведения.

Отивам си, защото в ръцете на един човек са планът на зала „България“, творческият план за другата година, организацията на „Фортисимо фамилия“.

Отивам си, защото закриват моята длъжност на щатен диригент, която от много време съществува.

Отивам си, защото няма уважение към музикантите, те живеят в страх да не изгубят работата си, ако не си купуват билети или не свирят по 17 концерта на месец.

Отивам си, защото тайната анкета, направена от Софийската филхармония, не се респектира и се слага диригент като Максим Ешкенази, който по резултат на анкетата, не е желан от оркестъра.

Отивам си, защото смятам за неморален конфликтът на интереси при госпожа Светлина Терзиева, която от 3 години има частен бизнес с Максим Ешкенази, платена е от него и след това го кани като гост-диригент в Софийската филхармония.

Отивам си, защото освен за Ешкенази няма реклама за концертите на Филхармонията, между които и за моите.

Отивам си, защото хората във Филхармонията недоволстват от това, което става, но си мълчат от страх. Така не се прави изкуство.

Отивам си, защото изгубих надежда: бях щастлив диригент, меценат и приятел на Софийската филхармония. Госпожа Светлина Терзиева и Николай Куманов твърдят, че оркестърът и синдикатите не желаят да работят с мен, а това е лъжа и го доказа тайната анкета, на която пък Ешкенази е получил само 3 гласа.

Отивам си огорчена и тъжна, защото този прекрасен концерт миналия четвъртък в зала „България“ със Софийската филхармония беше химн на любовта и надеждата – от моя страна и от страна на музикантите към публиката. Публиката се вдигна на крака, ние се разплакахме. Това ще остане в моето сърце: завинаги! Музиката не се ражда само в нотите, а между хората!

Диригентът Любка Биаджони цу Гутенберг в профила си във „Фейсбук”

„Злият човек е като мръсния прозорец - никога не позволява на светлината да премине.”

Уилям Текери, английски писател, роден на 18 юли преди 215 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Постепенно умираме (ревю)

 

Отец Николай Петков за романа „Аз, която не познавах мъжете" от Жаклин Харпман

Прозата на поета. Късни стихове. Окрупняване

"... да бъдем селяни. Да не бъдем до уши ухилени гнусаро-тарикат-интелигенти, търчещи от медия в медия, като натурничета..."

 

В сивата зона с Гай Ричи (ревю)

 

"В сивата зона“ е забавна и приятна комедия, в която група професионалисти надхитряват международен мошеник и бандит.