Софийската филхармония ще отбележи 80-тия рожден ден на зала „България“ на 9 октомври от 19 ч, като повтори програмата, изпълнена при откриването на залата. 

Клавирното дуо Аглика Генова и Любен Димитров, носители на наградата ЕХО Класик за тази година, и пианистът Людмил Ангелов ще са солистите на вечерта. На диригентския пулт ще бъде директорът на Софийската филхармония маестро Найден Тодоров.

Преди 80 години - на 9 октомври 1937 г., концертната зала отваря врати като част от цялостен архитектурен комплекс, инвестиран от Чиновническото кооперативно взаимнозастрахователно дружество. Проектът е на архитектите проф. Станчо Белковски (1891-1962) и Иван Данчов (1893-1972), завършили в Берлин, автори на редица проекти като сградите на Алианс Франсез, Германското училище (днешната Национална музикална академия), Кинотеатър и хотел Балкан (сега Младежки театър). Сградата е един от примерите на модернизма в българската архитектура от този период и през 1978 г. е обявена за паметник на културата. 

Голямата зала „България”, първоначално с 1470 места, била със специална облицовка, съобразена с изискванията за добра акустика, съгласно препоръките на Херцовия институт за акустични изследвания при държавното Висше техническо училище в Берлин. И до днес тя остава най-добрата акустична зала в София. Едновременно със строежа на залата и съобразен с нейната акустика е изграден голям концертен орган (с четири мануала и 72 регистъра) от фирмата "Зауер" от Франкфурт на Одер.

Залата се открива с концерт на Българската държавна филхармония под диригентството на Цанко Цанков със солисти Димитър Ненов, Люба Енчева и Панчо Владигеров, с участието и на френския органист и композитор Жозеф Боне. 

Музикологът проф. д-р Стоян Брашованов, директор на Държавната музикална академия, произнася следното слово:

„Особена чест ми е да ви засвидетелствувам, че вълнение на празнична радост и на възторжена признателност изпитват в този час всички, които с любов, труд и себеотрицание са се посветили на музиката – изповедницата на най-чистото и същевременно най-съкровеното у човека. Възникнала някога из религиозен обряд, трудова общност и задружен бит, тя и днес – след вековно художествено съзряване и обособяване – не е изневерила на своята социална първоприрода. Благодарение на това, че звукът и ритъмът пряко покоряват всички, които догонват, музиката винаги упражнява масово въздействие и постига колективно възприемане. Затова тя непосредствено твори общност между хората , затова и обратно – всяка единно вдъхновена общност постига върховен израз в музика, именно затова музиката е отвъд всяка човешка ненавист и вражда.

Безсъмнено музиката като мощно и все пак безкористно средство за упражняване в единочувствие е насъщна потреба за съвременното общество, предвид на нарушеното морално единство сред него. Ако бленуваният социален мир и мирът между народите не е някаква съзнателна самоизмама у културния човек, то той – мирът – предполага преди всичко взаимно вживяване, опознаване и уважение. А това именно върши музиката пряко и безобидно, както между обществени слоеве, така и между народи.

Но музиката, колкото и да вирее на международна почва, никне само из дълбоките недра на самоосъзнати и духовно съсредени народи. Никъде и никога не е възраствала художествено-музикална култура освен върху народно-песенна култура. А това говори много тъкмо нам, които дирим онова, що ни единно и властно обнадеждява, възвисява и сплотява. Безспорно, народната ни песен и художествената ни музика , която расте из нея, са годни да градят и утвърдяват народното единство в душите ни. Нашата народна песен и народностно вдъхновената ни художествена музика има тепърва да изпълняват върховното си обществено призвание. 

В услуга на това се открива тържествено този великолепен дом за мир, радост и родолюбие чрез музика. Дело на стопанска организация, която изповядва общественото си предназначение с девиза „Един за всички и всички за един”, този дом, окичен с гордото име „България”, се обрича да служи чрез музика за душевно възвисяване и волево единение сред българското общество и по този начин да сътрудничи за обезпечаване мир на отечеството ни.

Служителите на музиката у нас, които досега в творчество и изпълнение проявиха усет и почит към чуждото и вярност и вдъхновение по отношение на родното, са готови да изпълняват своя дълг и тук. Залог за това е и тази съвършена обстановка за музикално-обществена работа, плод на българското техническо умение и трудолюбие. Но залог за това е и идеята за обществено сътрудничество, изразена в девиз на Чиновническото кооперативно спестовно застрахователно дружество - виновник на тази историческа вечер.

Дано българското музикално творчество и изпълнение със своя разцвет да увековечат концертната зала „България”!”

Концертът, с който тържествено е открита залата на 9 октомври 1937 г., , започвал с изпълнението на Жозеф Боне на органови творби на Бах - "Прелюд и фуга", Шуман – "Ескиз", Боси – "Ария"  и Ж. Боне - "Концертни вариации". Пианистите Люба Енчева и Димитър Ненов изсвирили двойния концерт на Бах (създаден вероятно през 1736 г. и считан от някои изследователи за транскрипция на изгубен концерт за две цигулки или цигулка и обой). Прозвучали два хора от Хенделовата Месия - "Отроче нам роди се славно" (For unto us a Child is born според либретото на Чарл Дженинс по английския превод на Библията, направен от Крал Джеймс) и прочутият финал на втората част на ораторията - "Алелуйя", която от първото изпълнение в Дъблин през април 1742 г. е неизменна част от Пасхалните тържества в целия християнски свят. Самият Панчо Владигеров бил солист в премиерата на неговия току-що завършен Трети концерт, посветен на новата зала. И накрая - концертната увертюра "Балкан" на Петко Стайнов, написана в края на 1936 г. 

По време на бомбардировките в началото на 1944 г. залата, органът и двата концертни рояла "Стейнуей" са разрушени. Залата е била възстановена през 1949 г., но без орган. Едва през 1974 г. фирмата "Шуке" от Потсдам построява нов орган с три мануала, 55 регистъра, механична трактура и електронна памет за регистрите. Първи органови концерти изнасят Волфганг Шетелих (Лайпциг), Иржи Райнберг (Прага) и Леонид Ройзман (Москва). Първият органов концерт на български изпълнител е на Нева Кръстева на 20 септември 1974 г., първият щатен органист на Софийската филхармония от 2 ноември 1984 до днес е Велин Илиев. 

 

 

„За да се научиш да пишеш книги, първо трябва да се научиш да пишеш.“

Синклер Луис, американски писател, роден на 7 февруари преди 140 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.

Един неразделен клас…

 

„Клас '90“ е топъл и нежен филм, изпълнен с носталгия, спотаена тъга и неумираща надежда.

„Съседната стая“ - за правото на избор, приятелството и нещата от живота

 

Филмът е елегантно и изтънчено есе за смисъла на живота и за избора на смъртта...