Софийската филхармония ще изнесе концерт по случай Деня на София (17 септември). В програмата ще прозвучат някои от най-любимите произведения на Веселин Стоянов, Марин Големинов, Любомир Пипков, Хенрик Виенявски, Джакомо Пучини, Джузепе Верди, Жорж Бизе и др.

На диригентския пулт застава Станислав Ушев. Солисти: младата цигуларка Кристина Георгиева, сопраното Ирина Жекова и тенорът Георги Султанов. С участието на Националния филхармоничен хор „Светослав Обретенов“ с диригент Славил Димитров.

Концертът е в столичната зала „България“ от 19 ч.

СТАНИСЛАВ УШЕВ е роден в Плевен. Завършва Средното музикално училище в родния си град със специалност пиано. От 1980 до 1985 г. следва оперно и симфонично дирижиране в Консерваторията "Римски-Корсаков" в Санкт Петербург в класа на професорите Арвид и Марис Янсонс. От 1985 до 1993 г. е диригент и артистичен директор на Плевенската филхармония, като през това време дирижира и в Плевенската опера спектакли на "Дон Карлос", "Травиата" и "Сватбата на Фигаро". От 1993 до 1996 год. работи като диригент на свободна практика. От 1996 г. до момента е главен диригент на Шуменския симфоничен оркестър, а от 2000 до 2010 г. е бил музикален директор и на Оперно-филхармонично дружество - Варна. Гостувал е в Русия, Испания, Франция, Румъния, Гърция, Корея и Италия. Неговият репертоар включва над 500 творби от различни стилове и епохи. Съпровождал е известни солисти като Д. Башкиров, М. Биешу, М. Петухов, Г. Бадев, М. Минчев и много други. 

ИРИНА ЖЕКОВА завършва НУИ "Добри Христов" в родния си град Варна и магистърска степен по специалността класическо пеене в НМА "Проф. Панчо Владигеров". Специализира при Мирела Паруто и Антонио Боайе в Рим през 2009 и 2010 година, а в периода 2014-2015- и в престижната Академия "Санта Чечилия" в Рим при световната оперна прима Рената Ското, както и при Клаудио Дездери, Анна Ванди и Чезаре Скартон. През 2010 г. дебютира на сцената на Национална опера и балет в София, в ролята на Воглинде от операта "Рейнско злато" на Р. Вагнер. От 2011 година Ирина Жекова става артист-солист в Държавна опера - Варна. В репертоара й са включени ролите на Джилда ("Риголето"), Оскар ("Бал с маски"), Нанета ("Фалстаф") на Дж. Верди, Адина от "Любовен еликсир" и Норина от "Дон Паскуале" на Г. Доницети, Микаела и Фраскита от "Кармен" на Ж. Бизе, Мюзета от "Бохеми" на Дж. Пучини, Ортлинде от "Валкюра" и Воглинде от "Залезът на боговете" на Р. Вагнер, Зорница от "Луд гидия" на П. Хаджиев и други роли, представени на сцените на Национална опера и балет в София и Държавна опера Варна.

ГЕОРГИ СУЛТАНОВ расте в семейство на музиканти, артисти и художници. Свирил е на цигулка, пиано и обой, но избира оперното пеене като свое поприще. Завършва Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив при проф. Калина Жекова. Започва сценичната си кариера в Музикалния театър във Велико Търново. Следва операта в Бургас, където има шанса да се развива вокално с двама колоси в оперното изкуство - маестро Иван Вулпе и маестро Михаил Ангелов. През 2006 дебютира в Националната опера и балет в „Италианката в Алжир” на Росини, където изпълнява ролята на Линдоро. В  репертоара на Георги Султанов присъстват теноровите партии на Дон Отавио в операта "Дон Жуан", Тамино от "Вълшебната флейта" и Педрило в "Отвличане от сарая" от Волфганг Амадеус Моцарт, Алфред Жермон в операта "Травиата", Исмаел в "Набуко" от Верди, Артуро в "Лучия ди Ламермур" от Доницети, Ферандо в "Така правят всички жени" от Моцарт, Евгений Онегин в едноименната опера от Чайковски и други.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„В живота няма второстепенни, епизодични герои, които играят ролята на винтчета.“

Елза Триоле, френска писателка, родена на 24 септември преди 125 години

Анкета

Хареса ли ви концертът на Соня Йончева и Пласидо Доминго в София?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Майер Лански – ангелът с мръсно лице

 

Интерпретацията, която прави Харви Кайтел на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В "Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин" се оглежда България на ББ

 

"Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи" - ревю на Николай Слатински

Дуилиу Замфиреску, за когото изкуството не бива да репродуцира действителността

 

Трилогията на класика представя и участието на северната ни съседка в Руско- турската война от 1877- 1878 г.