Кристина Георгиева свири на цигулка от 5-годишна. Носителка е на първа награда от конкурса „Петър Тошков” – Белград  и на първа награда на Международния конкурс за цигулари в Ниш. Сред отличията й са първа награда и специалната награда на EMCY на конкурса за цигулари „Охридски бисери” в Македония и Голямата награда за ярко музикално дарование и специалната награда на фондация „Св. Св. Кирил и Методий” на международния конкурс „Млади виртуози” на името на големия български цигулар Емил Камиларов, печели още първи награди - на конкурса за млади певци и музиканти “San Remo junior” в Сан Ремо, Италия и на конкурса за млади цигулари „Kocian” в Чехия. На сцената си е  партнирала с музиканти като Максим Венгеров, Миша Майски и Матю Хънтър. Ученичка на известния белгийски педагог Леонид Кербел. Дни преди концерта със Софийската филхармония по случай Деня на София Кристина спечели Гран при на XXI издание на Международния младежки музикален конкурс „Надежди, таланти, майстори“. 

-------

Кой Ви насочи към цигулката? Кога започнахте да свирите?

- Музикалната среда вкъщи ме насочи от ранна възраст към цигулката, баща ми е цигулар и композитор, майка ми – пианистка. Първите си уроци взех когато бях на 6.

Кога спечелихте първата си награда?

- На 7 годишна възраст спечелих първа награда на първия си конкурс в Сърбия.

Какво е усещането да излизате на сцената с големите ни музиканти?

- Изключителна чест и невероятно вдъхновение е всеки път възможността да се докосна до професионализма и личността им.

Любимо произведение? 

- „Цигански Напеви“ от Пабло Де Сарасате. Причините са няколко, това произведение означава много за мен поради невероятната си емоционална разнообразност. Също така точно него изпълних под диригентството на Максим Венгеров с Националния оркестър на Белгия - един от най-ярките спомени в живота ми до сега.

Кога решихте да се занимавате професионално с музика?

- Аз лично не съм голям почитател на израза "професионално" занимаване с музика. Имам огромната чест да познавам Иври Гитлис който винаги казва, че има професионални музиканти, а има и хора които просто правят музика. Аз се старая от малка да следвам второто.

Какво Ви дава и какво Ви взема цигулката?

- Музиката за мен вече е начин на живот. Пълната отдаденост към инструмента изисква много жертви, но когато човек обича с цялото си сърце това което прави, дори и най-големите изпитания се преодоляват с лекота - поне за мен е така. Това което ми дава най-много са емоции които не могат да се опишат нито с думи нито с нещо друго освен музика. 

Какви са мечтите Ви в професионален план?

- Би ме направило най-щастлива да успея в бъдеще да съчетавам солова кариера с камерна музика, за да мога да споделям емоции и чувства с хора които обичам чрез музика.

Няколко думи за концерта на 17 септември?

- За мен винаги е огромна чест да работя с прекрасните музиканти от Софийската филхармония. С нетърпение очаквам запознанството си с маестро Ушев и се надявам то да доведе до много още съвместни проекти в бъдеще.

 

  • ПЪТЕПИС

    "Утре не съществува. Има само днес" - Карибите отвътре

    • Доминиканците са благи и добронамерени хора;
    • Майката тук е на почит, от бащите никой не се интересува, защото майката на децата е сигурна, а бащата никога не е;
    • В Доминикана вечерно време се кара само на дълги светлини. 

„Чистата съвест е най-добрата възглавница.”

Хенрик Ибсен, норвежки драматург, роден на 20 март преди 197 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Убийство на булевард „Стамболийски“ или роман учебник по съвременно обществознание

Тази книга има и поколенчески, носталгичен привкус. Тя звучи преди всичко с гласа на героя, който е най-близо до възрастта на автора – чрез спомените, езика, начина на мислене (познаваме го ясно и от предишната му повест „Старецът трябва да умре“)...

Когато залогът е по-голям от живота…

Сюжетът на „Залог“ е поднесен увлекателно и непосредствено, но в него има излишна орнаменталност – дразнят протяжните сцени в чифлика на Паница, с неизбежните хора , песни и гърмежи, напомнящи стилистиката на Миклош Янчо, разкриването и овладяването на заговора напомня нощно театрално шоу...

Един философ разговаря с вечността: Октавиан Палер на български

Сборникът с есета „21 въображаеми писма до 21 велики мъже“ е своеобразна игра с философията и живота на творците, в която игра всичко се променя...