Кристина Георгиева свири на цигулка от 5-годишна. Носителка е на първа награда от конкурса „Петър Тошков” – Белград  и на първа награда на Международния конкурс за цигулари в Ниш. Сред отличията й са първа награда и специалната награда на EMCY на конкурса за цигулари „Охридски бисери” в Македония и Голямата награда за ярко музикално дарование и специалната награда на фондация „Св. Св. Кирил и Методий” на международния конкурс „Млади виртуози” на името на големия български цигулар Емил Камиларов, печели още първи награди - на конкурса за млади певци и музиканти “San Remo junior” в Сан Ремо, Италия и на конкурса за млади цигулари „Kocian” в Чехия. На сцената си е  партнирала с музиканти като Максим Венгеров, Миша Майски и Матю Хънтър. Ученичка на известния белгийски педагог Леонид Кербел. Дни преди концерта със Софийската филхармония по случай Деня на София Кристина спечели Гран при на XXI издание на Международния младежки музикален конкурс „Надежди, таланти, майстори“. 

-------

Кой Ви насочи към цигулката? Кога започнахте да свирите?

- Музикалната среда вкъщи ме насочи от ранна възраст към цигулката, баща ми е цигулар и композитор, майка ми – пианистка. Първите си уроци взех когато бях на 6.

Кога спечелихте първата си награда?

- На 7 годишна възраст спечелих първа награда на първия си конкурс в Сърбия.

Какво е усещането да излизате на сцената с големите ни музиканти?

- Изключителна чест и невероятно вдъхновение е всеки път възможността да се докосна до професионализма и личността им.

Любимо произведение? 

- „Цигански Напеви“ от Пабло Де Сарасате. Причините са няколко, това произведение означава много за мен поради невероятната си емоционална разнообразност. Също така точно него изпълних под диригентството на Максим Венгеров с Националния оркестър на Белгия - един от най-ярките спомени в живота ми до сега.

Кога решихте да се занимавате професионално с музика?

- Аз лично не съм голям почитател на израза "професионално" занимаване с музика. Имам огромната чест да познавам Иври Гитлис който винаги казва, че има професионални музиканти, а има и хора които просто правят музика. Аз се старая от малка да следвам второто.

Какво Ви дава и какво Ви взема цигулката?

- Музиката за мен вече е начин на живот. Пълната отдаденост към инструмента изисква много жертви, но когато човек обича с цялото си сърце това което прави, дори и най-големите изпитания се преодоляват с лекота - поне за мен е така. Това което ми дава най-много са емоции които не могат да се опишат нито с думи нито с нещо друго освен музика. 

Какви са мечтите Ви в професионален план?

- Би ме направило най-щастлива да успея в бъдеще да съчетавам солова кариера с камерна музика, за да мога да споделям емоции и чувства с хора които обичам чрез музика.

Няколко думи за концерта на 17 септември?

- За мен винаги е огромна чест да работя с прекрасните музиканти от Софийската филхармония. С нетърпение очаквам запознанството си с маестро Ушев и се надявам то да доведе до много още съвместни проекти в бъдеще.

 

„Алчността ме впечатлява. Не мога да разбера само взаимовръзката - страната ли е бедна, защото хората са алчни; или хората са алчни, защото страната е бедна.”

Людмил Станев, български писател, роден на 11 август преди 67 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

След втория сезон на „Агенцията“ (ревю)

 

Динамичният екшън се гледа с внимание, напрежението непрекъснато се покачва, а логично финалът на сезона остава отворен… 

Онзи, който се смее (ревю)

 

 Да спечелиш доверието на читателя съвсем не е лесно. После можеш да му обуеш кънките и да го поведеш из стария щетъл...

Между традиция и новаторство 

 

„Травиата“ между традицията на Верди и новаторството на оперната звезда Надин Сиера