Кристина Георгиева свири на цигулка от 5-годишна. Носителка е на първа награда от конкурса „Петър Тошков” – Белград  и на първа награда на Международния конкурс за цигулари в Ниш. Сред отличията й са първа награда и специалната награда на EMCY на конкурса за цигулари „Охридски бисери” в Македония и Голямата награда за ярко музикално дарование и специалната награда на фондация „Св. Св. Кирил и Методий” на международния конкурс „Млади виртуози” на името на големия български цигулар Емил Камиларов, печели още първи награди - на конкурса за млади певци и музиканти “San Remo junior” в Сан Ремо, Италия и на конкурса за млади цигулари „Kocian” в Чехия. На сцената си е  партнирала с музиканти като Максим Венгеров, Миша Майски и Матю Хънтър. Ученичка на известния белгийски педагог Леонид Кербел. Дни преди концерта със Софийската филхармония по случай Деня на София Кристина спечели Гран при на XXI издание на Международния младежки музикален конкурс „Надежди, таланти, майстори“. 

-------

Кой Ви насочи към цигулката? Кога започнахте да свирите?

- Музикалната среда вкъщи ме насочи от ранна възраст към цигулката, баща ми е цигулар и композитор, майка ми – пианистка. Първите си уроци взех когато бях на 6.

Кога спечелихте първата си награда?

- На 7 годишна възраст спечелих първа награда на първия си конкурс в Сърбия.

Какво е усещането да излизате на сцената с големите ни музиканти?

- Изключителна чест и невероятно вдъхновение е всеки път възможността да се докосна до професионализма и личността им.

Любимо произведение? 

- „Цигански Напеви“ от Пабло Де Сарасате. Причините са няколко, това произведение означава много за мен поради невероятната си емоционална разнообразност. Също така точно него изпълних под диригентството на Максим Венгеров с Националния оркестър на Белгия - един от най-ярките спомени в живота ми до сега.

Кога решихте да се занимавате професионално с музика?

- Аз лично не съм голям почитател на израза "професионално" занимаване с музика. Имам огромната чест да познавам Иври Гитлис който винаги казва, че има професионални музиканти, а има и хора които просто правят музика. Аз се старая от малка да следвам второто.

Какво Ви дава и какво Ви взема цигулката?

- Музиката за мен вече е начин на живот. Пълната отдаденост към инструмента изисква много жертви, но когато човек обича с цялото си сърце това което прави, дори и най-големите изпитания се преодоляват с лекота - поне за мен е така. Това което ми дава най-много са емоции които не могат да се опишат нито с думи нито с нещо друго освен музика. 

Какви са мечтите Ви в професионален план?

- Би ме направило най-щастлива да успея в бъдеще да съчетавам солова кариера с камерна музика, за да мога да споделям емоции и чувства с хора които обичам чрез музика.

Няколко думи за концерта на 17 септември?

- За мен винаги е огромна чест да работя с прекрасните музиканти от Софийската филхармония. С нетърпение очаквам запознанството си с маестро Ушев и се надявам то да доведе до много още съвместни проекти в бъдеще.

 

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„Не можем да обвиняваме човек за това, че защитава своето достойнство. Това е негово задължение.“

Джоузеф Конрад, британски писател от полски произход, роден на 3 декември преди 167 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.

Патриот: автобиографията на Алексей Навални

"Още преди да прочета "Патриот" смътно знаех отнякъде, че фамилията Навални е украинска (укр. Навальний), но не си бях направил труда да проверя това и да се информирам в кое поколение е връзката с Украйна" -  Владимир Сабоурин