БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Гледах „Плачещият мъж“ , лебедовата песен на великия Клинт Истууд, и както се казва, не мога да мълча. Ще отбележа предварително за феновете на поредицата „Мръсният Хари“ (1971 -1989) да го пропуснат, за да си спестят безсмисленото разочарование.

„Плачещият мъж“ е съвсем друга опера. От най-висока класа.

Ако трябва да дам пример – това е Верди и Пучини на киното, събрани в едно.

„Плачещият мъж“ е като отлежало вино и зрял портокал, съблазнява бавно, но напоително и много ефективно.

Направен по романа на Н.Ричард Наш, в колаборация с продуцента Албърт Руди, подписал се под класики като „Кръстникът“ (1972  - 1992), „Рали Кенънбойл 2“ (1984) и „Момиче за милиони“ (2004), филмът е върховна наслада за сетивата, образец на изискано артистично кино, на неповторима актьорска и режисьорска интерпретация.

„Плачещият мъж“ е блестящ пример за модерна класика, а Истууд има немалко такива – от „Бледият ездач“ (1985), „Птицата“ (1988), „Непростимо“(1992), през Мостовете на Медисън“ (1995),  до „Мистичната река“ (2003), „Момиче за милиони“ (2004) и „Американски снайперист“ (2014) и за това как простотата на изразните средства – музика – Марк Манчина, операторска работа – Бен Дейвис, драматургия – Ник Шенк и Н. Ричард Наш и режисурата на самия Истууд работят за създаването – естествено и непосредствено -  на шедьовър, с който великият Клинт иска да бъде запомнен от многобройните си почитатели по света.

Аз лично се учудвам на неговата креативност и продуктивност, удивявам се как на 91 години той може да режисира и продуцира, да изпълнява главна роля в нелек филм, да язди диви коне, да лекува кози и кучета, да кара като Шумахер, да готви и поправя стари бракми, преживявайки и автомобилна катастрофа и да ни поднесе прекрасен филм – метафора за отминаващия живот и затова колко е важно дори и на стари години да запазиш своето достойнство, да  отстояваш истината, да бъдеш коректен с близките  и партньорите си.

За да бъдеш възмезден от съдбата с любовта на всеотдайната Марта – Наталия Травен.

Всъщност „Плачещият мъж“ е и филм за възмъжаването , за пътя, за трудното откриване и отстояване на правдата, за това как една частна поръчка от 1980 г., приета от ментора Хауард Полк – Дуайт  - Йоакам – за връщането на сина му Рафо – Едуардо Минет от Мексико сити и от лапите на алчната му и властна майка – сеньора Рейес – Ана Рей, преобръща живота и съдбата на един тийнейджър и на един уморен старец, бивша родео звезда,които преоткриват света и живота, поемайки всеки по своя път и цел…

Не мога да опиша възхищението си от брилянтната работа на Истууд като Майк Майло, навлякъл симпатично пончо, с което напомня първата си знаменита роля в „За шепа долари“ (1964) на Серджо Леоне.

Ще посоча, че тя е пример на високо актьорско достижение, на онова привлекателно съвършенство, което се постига след 7 десетилетия упорит труд в киното.

„Плачещият мъж“ е топъл, нежен и чувствен филм. Ще ви разнежи със сигурност, а има и сцени – особено в къщата на Марта, където фокусът  е създаденият от нея уют, които ще ви накарат дори да се разплачете.

Аз лично не се срамувах от сълзите си, знаейки че те не са плод на спекулативни хватки, а на блестящото умение на голям кинематографист, продължаващ да ни поднася незабравими изненади до края на живота си.

Гледал съм последните филми на доста от филмовите титани – Джон Хюстън, Франк Капра, Джон Форд, Чаплин, Винсент Минели, Хауард Хокс, Фред Зинеман…

Ще посоча с гордост, че Клинт Истууд не само не им отстъпва, но напротив – създал е великолепен опус, с който спокойно може да каже сбогом на Седмото изкуство.

Дълбок поклон за стореното, мистър Истууд.

И с  благодарност за поднесените празници през всичките тези години!

 

„Плачещият мъж“, 2021, 104 мин.,„Уорнърбрадърс“, „Нетфликс“, „Малпасо“,продуцент и постановчик Клинт Истууд, сц.Ник Шенк и Н. Ричард Наш по едноименния му роман

P. S. Необяснимо защо филмът носи в превод дългото и скучно заглавие „Какво означава да си добър човек“. Аз предпочитам коректната интерпретация на оригинала.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Георги Гочев: Образованието ни служи в беда

    Академичното слово "Промени и страхове" на Декана на Факултета за базово образование в НБУ

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Винаги се опитвам да вземам пример от младите музиканти.“

 Дизи Гилеспи, американски джаз музикант, роден на 21 октомври преди 104 години

Анкета

Фен ли сте на агент 007?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Смъртта може да почака“ – край или начало

 

Изглеждайки финалните надписи, си зададох въпроса – „А сега накъде?“ - рецензия на Борислав Гърдев

"Февруари" на Камен Калев е силен визуален филм, пълен с кино

"Този филм тепърва ще намира зрителите си" - мнение на Тео Ушев.

Клинт Истууд – до последен дъх на огневата линия

 

„Плачещият мъж“ е като отлежало вино и зрял портокал, съблазнява бавно, но напоително и много ефективно.