СТИВЪН КИНГ в интервю за NPR.org:

 "Хората продължават да повтарят: "Боже, все едно живеем в история на Стивън Кинг". И единственият ми отговор на това е: "Съжалявам".  Пандемия като COVID-19 бе неизбежна. Няма никакво съмнение, че в общество като нашето, в което пътуванията са част от ежедневието, рано или късно щеше да се появи вирус, който да получи широко разпространение.

Щом искат, читателите могат да ме наричат хорър писател - и това е добре, стига да четат книгите ми. Но мисля, че правя много повече и се интересувам от мистерията какви сме ние и на какво сме способни. 

Много хора ми се обадиха, когато Доналд Тръмп беше избран за президент за да ми кажат: „Това е точно като в "Мъртвата зона". Там има герой на име Грег Стилсън, който става щатски сенатор  и след това се издига до президентството. Така че това е вторият път. И сега, когато Тръмп всъщност е президент на Съединените щати и има пандемия в световен мащаб  изглежда, че в реалността „Слъсък” и Мъртва зона” взаимно се опрашиха . Не ми е много удобно. Непрекъснато чувам хора да се оплакват, че сякаш живеят в история на Стивън Кинг. Мога да кажа само, че съжалявам.

Като човек, който вече е в 70-те си години, си спомням разказите на майка ми за Голямата депресия. Тя е оставила белег. Оставила е травма след себе си. И мисля за моята внучка - която сега не може да се види с приятелите си, освен по скайпа, защото е затворена вкъщи… Един ден, когато порасне и нейните деца й се оплачат: "Мамо, толкова ми е скучно вкъщи, не може ли да изляза?", тя ще им каже: "Трябваше да видиш как беше през 2020 г., когато се наложи да стоим вкъщи месеци наред! Не можехме да излезем. Страх ни беше от микроби!"

---

Двадесет часа на ден живея в същата реалност, в която живеят всички останали. Но в продължение на четири часа нещата са различни. И ако някога ме питате как или защо се случва това, ще трябва да ви кажа, че за мен то е същата загадка, както и за всеки друг. … През всичките години, в които съм се занимавал с това - откакто открих таланта си на 7 или 8 години - все още се чувствам по тази начин, както в първите дни - излизам от обикновения свят и влизам в моя собствен.  И това е прекрасно, вълнуващо преживяване. 

Това, с което живея и с което подозирам, че сега живеят много хора, е едно тревожно състояние, познато на всички, прекарали тежка зима  в изолиран район, където дълго време не може да се излиза навън. … Но благодарение на това, че съм си вкъщи, постигнах чудесен напредък с романа, по който работя сега, защото наистина няма много за правене и това е добър начин да се измъквам от притесненията си. Изпитвам не паника, не ужас, а някакво изтръпващо безпокойство, когато си казваш, че не бива да излизаш. Ако изляза навън, може да прихвана нещо или да го предам на някой друг."

 

  • ПЪТЕПИС

    "Утре не съществува. Има само днес" - Карибите отвътре

    • Доминиканците са благи и добронамерени хора;
    • Майката тук е на почит, от бащите никой не се интересува, защото майката на децата е сигурна, а бащата никога не е;
    • В Доминикана вечерно време се кара само на дълги светлини. 

„Хората се делят на капиталисти и социалисти. И двете страни се нуждаят от пари. Разделя ги начинът, по който изкарват парите си. Ако капиталистът се нуждае от пари – работи усилено. Ако социалистът се нуждае от пари – напуска работа и дори подбужда другите да го направят.“

Виктор Суворов, съветски разузнавач и писател, роден на 20 април преди 78 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„И аз слязох“ - завещанието на Владимир Зарев

 

Писателят стриктно се придържа към евангелския текст, самият той се стреми да бъде стегнат, лапидарен, обран, ефективен, бяга от многословието...

Възродени звездни мигове от оперното изкуство

 

„Запленени от сцената“ от Огнян Стамболиев – книга от портрети на оперни творци

Дневникът на Борис Делчев – разрез на соцепохата

 С какво обаче записките на литературния критик са чак толкова опасни? Двадесет години след първата публикация, когато страстите са стихнали, а и почти никой от действащите лица вече не е сред живите, те вече се четат по друг начин.