Стивън Кинг отново изрази мнение срещу неразумните закони за оръжията в САЩ, съобщи „Гардиън“. Той нарече тези, които регулират контрола върху оръжията, „гордо затворени умове“. Този път Кинг протестира в социалната мрежа „Туитър“.

Съобщенията на Кинг в „Туитър“ са провокирани от скорошния случай, при който 9 души бяха застреляни в методистка църква в Южна Каролина, която е посещавана от афроамериканци. Задържан е Дилън Рууф на 21 години. Той е получил оръжието като подарък за последния си рожден ден, а във „Фейсбук“ има снимка с яке с цветовете на расистки организации. Негови познати твърдят, че е планирал удара си 6 месеца.

„Докато отговорните собственици на оръжия не подкрепят отговорни закони за техния контрол, невинна кръв ще продължи да бъде проливана. Колко пъти трябва да виждаме това? Има прекалено много затворени умове, които се занимават с контрола върху оръжията. Нещо повече – ГОРДО затворени умове. През това време американското стрелбище остава отворено. Според „Bloomberg Business“ тази година смъртните случаи, причинени от огнестрелни оръжия в САЩ, ще надхвърлят жертвите по пътя. Не можеш да сложиш предпазен колан на полуавтоматично оръжие“, написа Кинг.

Той публикува и есе по темата през 2013 г. след стрелба в начално училище в Кънектикът, която взе 26 жертви. Преди години Кинг изтегли от книжарниците романа си „Гняв“, след като се оказа, че той е вдъхновил убийствата в училища във Вашингтон и Кентъки, съответно през 1996 и 1997 г.

„Полуавтоматични и автоматични оръжия ще продължат да бъдат използвани от лудите хора, докато наистина силните организации в тази страна не се намесят и не обърнат хода на събитията“, допълни Стивън Кинг.

Законите за притежание, придобиване и използване на оръжия в някои щати са дискутирани от много години. Според много критици липсва достатъчно контрол и това води до масови убийства на невинни хора.

  • IN MEMORIAM

    Европеецът Пламен Асенов

     Негова е поредицата „Великите европейци“, излязла в книги, излъчвана по радио „Пловдив“ и публикувана на сайта на „Свободна Европа"

     
  • ПОЗИЦИЯ

    ВУЛКАНизациии

     Коментар на Митко Новков по повод скандала с наградата за роман на годината, която се връчва от фонд "13 века България"

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Приближаване до Кръстю Лафазанов

    Той не става зъболекар, въпреки че е приет първоначално стоматология, но прави ярки, запомнящи се и незабравими роли в стойностни тв спектакли.

„Не знам какво ни готви бъдещето, но знам, че трябва да остана позитивна и да не си позволявам да се отчайвам.“

Никол Кидман, австралийска актриса, родена на 20 юни преди 57 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости…