Фалшивият подпис на Яваров

 

КАТЯ ЗОГРАФОВА, БНР

"Писмо, в което Яворов прави рекапитулация на това какво се е случило през 1912 година, откогато бяха датирани тези стихотворения и тези документи, архиви. В това писмо Яворов казва: "През тази година аз направих три подвига - първо-ожених се, второ - отидох в Македония, трето - не написах патриотическо стихотворение. Новооткритите, обявените за новооткрити стихотворения са точно с такъв характер.

Служител в Държавния архив в Хасково - Станислав Станилов, е направил съпоставка на оригиналния подпис на Яворов и подписа под новооткритите документи, които бяха публикувани и в книга.

Действително с невъоръжено око се вижда огромната разлика, Яворов има един изящен, един отработен почерк, а си личи как на подписа му ръката се е спирала сякаш да уподоби подписа. Колко тромави, колко неубедителни са самите букви, самият манускрипт, който беше представен като оригинален. Аз наистина се удивлявам как уважаваната от мен доц. Милкана Бошнакова е потвърдила автентичността на този документ", подчерта Катя Зографова.

Литературният фалшификат променя представите на читателите за процесите в културата и историята.”

КАТЯ ЗОГРАФОВА е българска литературна историчка, литературоведка и писателка.Родена е през 1957 г. в Панагюрище. Завършва българска филология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. През 1989 г. печели конкурс и започва работа в Националния литературен музей в София. Години наред е директорка на къща музей „Никола Вапцаров“ (2002 – 2009, 2016 –), а от 2010 до 2016 г. е директор на Националния литературен музей.

Има над 600 публикации в печатните медии. Участва в научноизследователски сборници, съставя и предговаря книги, пише за български писатели и художници. Консултант е на документални филми за Елисавета Багряна, Иван Ненов, Никола Вапцаров, кафе-сладкарница „Цар Освободител“. Главен фокус на изследванията й е периодът на 20-те-40-те години на ХХ век. Литературовед и директор на Националния литературен музей, тя е автор на редица издания.

 

  • КОЛЧО СЛЕПЕЦА

    Предателите са винаги най-отпред

    "Като си помисля само, че ако тези българи, дето са против европейска България, живееха през турско, едно щеше да е сигурно – никога нямаше да има Българско възраждане" - Колчо Слепеца, "Из кривиците на времето"

 

"В любовта не са необходими книги. На книгите им трябва любовна интрига"

 

Мая Плисецкая, руска балерина, родена на 20 ноември преди 101 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Игра на сенки и привидения (ревю)

 

„Бреговете на Бохемия“, Румен Денев, издателство „Аквариус“, 2024 г.

Свежа и забавна комедия за абсурдите в съвременния ни свят (ревю) 

     

„Банкерът от Мумбай“ - при добре свършена работа от творческия екип и удовлетворени зрителски очаквания и боговете мълчат.

Синът на Спартак разказва…

Майкъл Дъглас с тъга и горчива ирония споделя, че затоплянето на отношенията с прочутия му баща настъпва след като Кърк преживява катастрофа и инсулт, след като губи син и след като самият Майкъл преминава през ада на рака в четвърти стадий – на езика – през 2010–2011 г.