Фалшивият подпис на Яваров

 

КАТЯ ЗОГРАФОВА, БНР

"Писмо, в което Яворов прави рекапитулация на това какво се е случило през 1912 година, откогато бяха датирани тези стихотворения и тези документи, архиви. В това писмо Яворов казва: "През тази година аз направих три подвига - първо-ожених се, второ - отидох в Македония, трето - не написах патриотическо стихотворение. Новооткритите, обявените за новооткрити стихотворения са точно с такъв характер.

Служител в Държавния архив в Хасково - Станислав Станилов, е направил съпоставка на оригиналния подпис на Яворов и подписа под новооткритите документи, които бяха публикувани и в книга.

Действително с невъоръжено око се вижда огромната разлика, Яворов има един изящен, един отработен почерк, а си личи как на подписа му ръката се е спирала сякаш да уподоби подписа. Колко тромави, колко неубедителни са самите букви, самият манускрипт, който беше представен като оригинален. Аз наистина се удивлявам как уважаваната от мен доц. Милкана Бошнакова е потвърдила автентичността на този документ", подчерта Катя Зографова.

Литературният фалшификат променя представите на читателите за процесите в културата и историята.”

КАТЯ ЗОГРАФОВА е българска литературна историчка, литературоведка и писателка.Родена е през 1957 г. в Панагюрище. Завършва българска филология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. През 1989 г. печели конкурс и започва работа в Националния литературен музей в София. Години наред е директорка на къща музей „Никола Вапцаров“ (2002 – 2009, 2016 –), а от 2010 до 2016 г. е директор на Националния литературен музей.

Има над 600 публикации в печатните медии. Участва в научноизследователски сборници, съставя и предговаря книги, пише за български писатели и художници. Консултант е на документални филми за Елисавета Багряна, Иван Ненов, Никола Вапцаров, кафе-сладкарница „Цар Освободител“. Главен фокус на изследванията й е периодът на 20-те-40-те години на ХХ век. Литературовед и директор на Националния литературен музей, тя е автор на редица издания.

 

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„В любовта всички се нуждаем да упражняваме само едно: да си даваме свобода един на друг.”

Райнер Мария Рилке, австрийски поет, роден на 4 декември преди 149 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.

Патриот: автобиографията на Алексей Навални

"Още преди да прочета "Патриот" смътно знаех отнякъде, че фамилията Навални е украинска (укр. Навальний), но не си бях направил труда да проверя това и да се информирам в кое поколение е връзката с Украйна" -  Владимир Сабоурин