„С упорит самопожертвувателен труд успяхме да раздрусаме от основа турската държава, че с това зададохме страх на всички ония, които са крепили и подкрепят още Турция, че врагът ни се мята вече задъхан, като риба върху пясъка, и че външният свят говори и твърдо набляга да ни се даде исканата от нас правда.”
„Германия гледа турците да запазят царството си по-длъжко време, защото им е дала много пари назаем, та да може да ги прибере, а още и затова, че султанът прави на германците в държавата си разни улеснения при търговската им работа и т.н. Русия, Австрия, Италия, Сърбия и Гърция имат око по на едно парче турска земя и понеже сега имат разни домашни бърканици, гледат, щото Турция да остане цяла дотогава, докогато се приготвят, за да откъснат насила от нея онова, което им се иска. Англия, Франция стоят настрана и пазят внимателно да не пострадат някои техни интереси.”
„Ний се борим без намерение да преклоним глава нито един ден, нито един час, нито една минута...”
„Нито умората, нито отчаянието, нито каква да е друга слабост ще изчерпят оная страшна сила, набрана в нашите гърди през векове страдалчески живот, с която ще заставим мащехата съдба да снеме робските окови от нашите ръце и нозе.”
„Ний, които изпитваме върху гърбовете си всичките ужаси на турското владичество и които сме решени да се борим до последна капка кръв за своето избавление - ний не можехме да не почувствуваме дяволската безчовечност на оная гавра с нас, която Австрия и Русия, а заедно с тях и Турция безочливо нарекоха "преобразувания за недоволна Македония".”
„Австрия и Русия обаче мислят, че извършиха за нас бог знае колко нещо, та ни обръщат вниманието да благодарим и да мируваме...”
„Всеки колко-годе разбран в политиката човек знае, че нашите малки съседи за своя пагуба стават мостове на чужди кола.”
„А защото в земята ни, край нас българите, живеят и по някоя стотица или хиляда разхвърлени тук-там куцовласи, сърбомани, гъркомани и гърци, които съобразяват отношенията си към нашето революционно дело с румънския, сръбския и гръцки ветрища.”
„И рано или късно европейското общество, свидетел на трагичните борби в Македония, ще отдаде всекиму заслуженото.”
---
Две души
Аз не живея: аз горя. Непримирими
в гърдите ми се борят две души:
душата на ангел и демон. В гърди ми
те пламъци дишат и плам ме суши.
И пламва двоен пламък, дето се докосна
и в каменът аз чуя две сърца...
Навсякъде сявга раздвоя несносна
и чезнещи в пепел враждебни лица.
И подир мене с пепел вятъра навсъде
следите ми засипва: кой ги знай?
Аз сам не живея - горя! - и ще бъде
следата ми пепел из тъмен безкрай.
---
Моето сърце
Аз се не замислих, ръката ми не трепна:
найдох и откъснах пиявицата - жадно
смучаща, двоуста, моето сърце.
Ето я на пода: запратих я, прилепна,
с кърви напоена... Любов - позна я, страдно
в обич и омраза, моето сърце.
Ето я на пода, пиявицата, - жадно
прилепна и трепери: тя вече не обвива,
смучаща, двоуста, моето сърце!
И мълком аз страдая... И нея ли пак страдно,
и нея ли оплаква - и кървави пролива
сълзи през две рани моето сърце?
---
ПЕЙО ЯВОРОВ - български поет символист и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, роден на 1 януари 1878 г. Той е знакова фигура за българската литература. Автор е на метафизична, пропита с дълбок скепсис и „прозрения”, поезия. Работил е като телеграфист. След 1897 г. влиза в контакти с ВМОРО и става редактор на редица техни издания. Участва в четническото движение за освобождението на Македония и е един от сподвижниците на Гоце Делчев. В София е сътрудник и редактор на сп. „Мисъл” заедно с д-р Кръстев, П. П. Славейков и П. Ю. Тодоров. Бил е библиотекар, а по-късно и драматург на Народния театър; на няколко пъти пътува в чужбина за "усъвършенствуване по литература" - в Нанси, Женева, Виена, Париж. Със суетата и нищетата на литературните и светските нрави в столицата привиква трудно. След бурна и драматична връзка с Лора Каравелова на 29 октомври 1914 г. поетът слага край на живота си. Публикува стихосбирките "Стихотворения" (1901; 1904 - с предговор на П. П. Славейков), "Безсъници" (1907), и антологичната "Подир сенките на облаците" (1910; 1914), на мемоарно-биографичните книги "Гоце Делчев" (1904) и "Хайдушки копнения" (1909), на пиесите "В полите на Витоша" (1910) и "Когато гръм удари, как ехото заглъхва" (1912).