В чест на 145 годишнината от рождението на Пейо Яворов излезе факсимилно издание с разчетен текст и коментар на ръкописния вестник „Свобода или смърт! Бунтовен лист“, списван от поета по време на участието му в борбата за освобождение на Македония. Вестникът е нелегален орган на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) от началото на февруари до края на април 1903 г. Изданието е на „Книги за всички“.

„Свобода или смърт! Бунтовен лист” от 1903 г. заема  особено, централно място в биографията на Яворов като публицист и революционер. Едновременно с това изданието представлява интересна страница от цялостната история на българската литература и журналистика. Освен публицистика, която има стойност и днес, в броевете на вестника са включени и Яворови стихотворения (или части от тях) – „Хайдушки песни“, „Арменци“…

Непосредственият повод за появата на вестника „Свобода или смърт-Бунтовен лист” е Солунското решение на Централния комитет (ЦК) на ВМОРО за въоръжено въстание през пролетта на 1903 г. в Македония и Одринско. В тази връзка изниква спешната необходимост населението да бъде подготвено по всякакъв начин за предстоящото изпитание. На 29 януари 1903 г. събраните дейци на Серски революционен окръг в село Каракьой, Неврокопско, сред които Г. Делчев, Я. Сандански, Д. Гущанов и П. Яворов, обсъждат полученото известие от ЦК Солун.

Става дума за ръкописен вестник, „печатан” е чрез хектографска машина. До момента са известни общо 12 броя на вестника при тираж около 100 на брой. В списването му като преписвач на текста и печатар, т. е. като технически помощник на Яворов, участва и деецът на ВМОРО Мицо Кирилиев, четник в четата на Гоце Делчев. Почеркът, който се вижда на факсимилетата и с който е изписана всяка страница на 12-те броя на вестника не е на Пейо Яворов, а на Мицо Кирилиев.

Съществуват запазени свидетелства и на обикновените хора на Македония, с които е работил „вестникарят” Яворов и този факт е особено ценен. През тридесетте години на 20. век племенникът на Яворов, д-р Найден Найденов обикаля селищата в България, в които живеят македонски бежанци и се среща с тези от тях, които са работили с поета. Така попада на свещеник Стоян Воденичаров от село Ляхово, Демирхисарско, от чиято църква П. Яворов държи известната си „Великденска реч” на 6 април 1903 г. С дядо поп Стоян – вече 80 годишен, но със запазена памет и доста бодър, Н. Найденов разговаря през 1939 г. в село Петрово, Свети Врачко и записва разказа му:

„Заедно с Яворов остана и секретарят му Мицо Кирилиев. В село (Ляхово) Яворов престоя цели четири месеца, през всичкото време той пишеше вестници. Мицо ги печаташе на една малка машинка – (хектограф) и със специални куриери ги разпращаше в цели топове из Серския окръг.... В моята памет Яворов е запечатан все замислен и мълчалив, винаги с изцапани ръце и лице от химическия молив, който непрекъснато държеше в ръка.... Когато почиваше от работа, той обичаше да приказва по политиката, по положението на поробеното население.”

Д-р Найден Найденов се среща и с баба Доста, също от с. Ляхово, Демирхисарско. В нейната къща се помещава „печатницата” на „Свобода или смърт”:

„Всички българи в село, и мъже и жени знаеха, че у нас се печата вестник и без никой да им каже, зорко следеха да не дойде от невиделица турски аскер. А ако се зададеше, тичаха у дома да съобщят, та да се земат мерки.... Аз по цел ден со все сила бухах стана и пеех на висок глас песни, които гостенина много обичаше, та, ака мине по пътя някой от гъркоманите, да не чуе работата около машината...” 

Чрез статиите си във вестника Яворов предоставя на многобройните агитатори на Организацията добре формулирани темите и въпросите, които най-силно вълнуват хората преди готвеното въстание, предлага и отговорите на тези въпроси – образно представени и умно анализирани и доказани.

Най-известната уводна статия на Пейо К. Яворов от „Свобода или смърт!” е от великденския извънреден брой № 9 от 6 април 1903 г. Тя е и единствената, за която може да се приеме, че е озаглавена –  „Велик-ден” стои непосредствено под „главата” на вестника, на едно ниво с подзаглавието „Бунтовен лист”.

Във „Велик-ден” поетът прави връзката между християнския Великден, празник за хилядите вярващи, и Великия ден за Македония – нейното освобождение, който ще настъпи като празник за хората ú след преживените борби и страдания. На пръв поглед задачата му е неизпълнима, поради противоположността на посланията – „любов” и „освободителна борба” – известно е,  че тази борба е свързана с насилие и смърт. Яворов обаче прави свое тълкуване на библейските сюжети - припомня на читателите си за Христос и неговата мъченическа смърт на Голгота, посочва борбата на първите християни и раждането на християнството.

Най-цитираните редове от Яворовата публицистика изобщо също са част от тази статия: „И ако за един кръст непременно е нужна една Голгота, ний ще я кажем: Тя е цялата европейска земя. И ако за една Голгота непременно е нужен един връх – ний ще го назовем: М а к е д о н и я! Поне така се нарича днес...” Дълги години в българската историопис последното изречение „Поне така се нарича днес...” съзнателно е изрязвано от цитата.

Вестникът на ВМОРО „Свобода или смърт. Бунтовен лист” е с размери  27 / 40 см. Изданието включва пълно факсимилно представяне на всяка страница от 12-те броя на вестника с разчетен текст и коментар. Разчитането е дело на доц. д н Милкана Бошнакова и е направено по оригиналите на „Свобода или смърт! Бунтовен лист“, съхранявани в Български исторически архив при Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ-БИА) в София. Инициатор и вдъхновител на книгата, при това тя да се осъществи на базата на ново разчитане на текста по оригинала на вестника, е проф. Димитрина Нанева – правнучка на Яворов по линия на неговата племенница Малина. В началото на 2022 г. проф. Нанева внезапно си отиде от нас. Изданието е в нейна памет.

 

  • IN MEMORIAM

    Европеецът Пламен Асенов

     Негова е поредицата „Великите европейци“, излязла в книги, излъчвана по радио „Пловдив“ и публикувана на сайта на „Свободна Европа"

     
  • ПОЗИЦИЯ

    ВУЛКАНизациии

     Коментар на Митко Новков по повод скандала с наградата за роман на годината, която се връчва от фонд "13 века България"

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Приближаване до Кръстю Лафазанов

    Той не става зъболекар, въпреки че е приет първоначално стоматология, но прави ярки, запомнящи се и незабравими роли в стойностни тв спектакли.

„Всички ние имаме два живота. Един, който мечтаем. И друг, който ни води до гроба.“

Фернанду Песоа, португалски поет, роден на 13 юни преди 136 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости…