Министерството на културата не се интересува от рушащия се мост край Бяла, построен от възрожденския майстор Колю Фичето. Това стана ясно от писмен отговор на Вежди Рашидов до депутат. 

Шедьовърът на българската архитектура, почетен на банкнотите от 20 евро, безвъзвратно се руши. Паметникът на културата е изоставен на произвола на съдбата, тъй като местната община няма пари за извършване на реставрацията му. Министерството на културата обаче прехвърля отговорността и упреква общината в Бяла, че не е реализирала проект от програмата за „Регионално развитие” през 2011 г.

“Средствата за реставриране и възстановяване на Моста на Кольо Фичето многократно надвишават целевата финансова подкрепа за обекти и дейности в областта на консервацията и реставрацията на недвижимите културни ценности, която Министерството на културата предоставя. Нейният размер е 500 000 лв. годишно…

 Невъзможно е Министерството на културата да осъществява контрол върху 40 000 паметника на културата, както и да осигуря финансово тяхното съхраняване”, пише Рашидов.

Беленският мост пресича река Янтра. Той се намира на километър от град Бяла на пътя между Плевен и Русе. Дълъг е 276 м и е широк 9 м. Неговите 14 свода с отвор 12 м са украсени с релефни изображения на животни. Поддържат го 13 опори с водорези и облекчаващи ниши, както и два брегови устоя. Мостът е направен от издялан камък от местен варовик и варов хоросан. След наводнение като през 1897 г. осем свода в средната част на моста (ок. 130 м) са унищожени. Преди това безотговорен чиновник разкопава част от основите, за да види как са хваните , и не  възстановява разкопките. През 1922–23 г. мостът е реконструиран със стоманобетонни опори и сводове, но първоначалният облик е променен.

Изследователят Феликс Каниц пише в спомените си за Колю Фичето: „И тоя скромен човек в потури и абичка не знае, че с Беленския си мост е построил най-голямата хидравлическа постройка на Балканския полуостров, изключая Цариград".  

 

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„Ние сме за света все още една неизвестна кинотеритория. Тепърва трябва да пробиваме - нямаме унгарския, полския, чешкия или немския опит от миналото.”

Никола Рударов, български актьор и режисьор, роден на 6 декември преди 97 години.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Въпроси откъм сянката

 

Всеки компромис със съвестта и морала се заплаща – това е внушението на „Светлина и сянка“ на Даниел Келман... 

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.