Министерството на културата не се интересува от рушащия се мост край Бяла, построен от възрожденския майстор Колю Фичето. Това стана ясно от писмен отговор на Вежди Рашидов до депутат. 

Шедьовърът на българската архитектура, почетен на банкнотите от 20 евро, безвъзвратно се руши. Паметникът на културата е изоставен на произвола на съдбата, тъй като местната община няма пари за извършване на реставрацията му. Министерството на културата обаче прехвърля отговорността и упреква общината в Бяла, че не е реализирала проект от програмата за „Регионално развитие” през 2011 г.

“Средствата за реставриране и възстановяване на Моста на Кольо Фичето многократно надвишават целевата финансова подкрепа за обекти и дейности в областта на консервацията и реставрацията на недвижимите културни ценности, която Министерството на културата предоставя. Нейният размер е 500 000 лв. годишно…

 Невъзможно е Министерството на културата да осъществява контрол върху 40 000 паметника на културата, както и да осигуря финансово тяхното съхраняване”, пише Рашидов.

Беленският мост пресича река Янтра. Той се намира на километър от град Бяла на пътя между Плевен и Русе. Дълъг е 276 м и е широк 9 м. Неговите 14 свода с отвор 12 м са украсени с релефни изображения на животни. Поддържат го 13 опори с водорези и облекчаващи ниши, както и два брегови устоя. Мостът е направен от издялан камък от местен варовик и варов хоросан. След наводнение като през 1897 г. осем свода в средната част на моста (ок. 130 м) са унищожени. Преди това безотговорен чиновник разкопава част от основите, за да види как са хваните , и не  възстановява разкопките. През 1922–23 г. мостът е реконструиран със стоманобетонни опори и сводове, но първоначалният облик е променен.

Изследователят Феликс Каниц пише в спомените си за Колю Фичето: „И тоя скромен човек в потури и абичка не знае, че с Беленския си мост е построил най-голямата хидравлическа постройка на Балканския полуостров, изключая Цариград".  

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

 

"Понякога онова, което не можем да задържим, променя завинаги начина, по който виждаме света."

Ан Карсън - носител на Нобелова награда за литература

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...