Министерството на културата не се интересува от рушащия се мост край Бяла, построен от възрожденския майстор Колю Фичето. Това стана ясно от писмен отговор на Вежди Рашидов до депутат. 

Шедьовърът на българската архитектура, почетен на банкнотите от 20 евро, безвъзвратно се руши. Паметникът на културата е изоставен на произвола на съдбата, тъй като местната община няма пари за извършване на реставрацията му. Министерството на културата обаче прехвърля отговорността и упреква общината в Бяла, че не е реализирала проект от програмата за „Регионално развитие” през 2011 г.

“Средствата за реставриране и възстановяване на Моста на Кольо Фичето многократно надвишават целевата финансова подкрепа за обекти и дейности в областта на консервацията и реставрацията на недвижимите културни ценности, която Министерството на културата предоставя. Нейният размер е 500 000 лв. годишно…

 Невъзможно е Министерството на културата да осъществява контрол върху 40 000 паметника на културата, както и да осигуря финансово тяхното съхраняване”, пише Рашидов.

Беленският мост пресича река Янтра. Той се намира на километър от град Бяла на пътя между Плевен и Русе. Дълъг е 276 м и е широк 9 м. Неговите 14 свода с отвор 12 м са украсени с релефни изображения на животни. Поддържат го 13 опори с водорези и облекчаващи ниши, както и два брегови устоя. Мостът е направен от издялан камък от местен варовик и варов хоросан. След наводнение като през 1897 г. осем свода в средната част на моста (ок. 130 м) са унищожени. Преди това безотговорен чиновник разкопава част от основите, за да види как са хваните , и не  възстановява разкопките. През 1922–23 г. мостът е реконструиран със стоманобетонни опори и сводове, но първоначалният облик е променен.

Изследователят Феликс Каниц пише в спомените си за Колю Фичето: „И тоя скромен човек в потури и абичка не знае, че с Беленския си мост е построил най-голямата хидравлическа постройка на Балканския полуостров, изключая Цариград".  

 

  • ВОЙНАТА

    Четири години от онзи февруари. Поклон пред Украйна!

     "Е, днес се навършват четири години след онази „една седмица“, в която Русия щеше да „свърши с Украйна“. Четири години, през които станахме свидетели – всички станахме свидетели, дори онези, които и до днес не искат да го признаят – на появата в нашия съвременен свят на един невероятен, буквално умоневместимо героичен народ..." - Калин Янакиев

„Живей, пътувай, рискувай, бъди благодарен и не съжалявай!”

Джак Керуак, американски писател и художник, роден на 12 март преди 104 години 

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Едно впечатляващо изследване за българската литературна класика в киното

 

„Българската литературна класика във филмовото изкуство“ е стойностна, качествена и респектираща книга – явление в нашето съпоставително изкуствознание

 

Оръжие срещу неинтелигентността (ревю)

 

„Фотий Философът" от Смилен Марков - по-тънка от косъм, по-здрава от диамант: нишката на православната спекулативна теология...

„Брънч за начинаещи“ – с усмивка и благодарност (ревю)

 

По всичко личи, че публиката у нас е зажадняла за положителни емоции и добро настроение, което гарантира големия успех на филма на Яна Титова.