Ремонтът на Паметника на свободата на връх Шипка няма да започне, защото не може да се намери фирма изпълнител, съобщи Би Ти Ви. За него са предвидени около 14 млн. лева. Още през 2023 г. общината в Казанлък е обявила допълнителна процедура за ремонта, но изпълнител няма. 

 По този повод skif.bg публикува откъс от книгата "Свещеният триъгълник", в който се разказва как е бил построен Паметникът на свободата на връх Шипка.

ОТКЪС

от "Свещеният триъгълник. Българската следа в историята на оперативното масонство"

МАЙСТОР ПЕНЬО БОМБЕТО И ВТОРАТА ШИПЧЕНСКА ЕПОПЕЯ

Стара планина, връх Св. Никола, 26 август 1934 г. Подножието на връх Шипка е почерняло от хора. Според тогавашните вестници над 100 хил. българи са се качили на историческия връх, на който се е състояла една от ключовите битки през Освободителната война (1877/78 г.), известна като Епопеята на Шипка. Сред многохилядното множество са цар Борис III , министър-председателят Кимон Георгиев, царедворци, министри. Всички те са събрани за откриването на Паметника на свободата.

Военният парад е приет, а бойните знамена – осветени, сред небивал патриотичен патос и вълнение. В подножието на монумента - пресечена пирамида, се раздават награди, отдават се почести. Сред отличените са и архитектите на паметника . „Бог и България са една плът“, кънтят в ушите на екзалтирания народ думите на военния министър.

Само един млад мъж, облечен с костюм и мека шапка, гледал с тъга и буца в гърлото си случващото се. До него бил баща му. Този мъж с бомбето бил строителят, човекът, който изградил и ръководил втората Шипченска епопея – така навремето наричали строежа на Паметника на свободата заради коварните атмосферни условия на Шипка.

Запазен е разказът на сина: „Спомням си тогава върхът как почерня от хора… Сред тях беше и баща ми, дошъл пеш от Дралфа до тук, да чуе хубави думи за сина си. Наоколо постове от военни, микрофони. На самия връх бяха големците, заедно с цар Борис III, а аз стоях настрана, сред множеството. Въпреки че бях поканен за тържеството, горе никой не ме повика. Имаше слово. Раздадоха се награди, и то на хора, които никога не бях виждал.

Малко обидно ми стана, че за мен, простия строител, и за другарите ми никой не спомена поне една дума. От тоя ден нататък не отидох да видя паметника 30 години.“

Името на този човек е Пеньо Атанасов Колев, наричали го Бомбето от Дралфа или Пеньо Бомбето. Прякорът му идвал от факта, че винаги ходел с мека шапка. Роден е през 1902 г. в малкото село край Търговище - Дралфа, но посещавал училището в съседното село Кръшно. На 15 години вече работел в строителната бригада на баща си, която пък строяла в Цариград и Румъния. Та оттам си купил бомбе и до смъртта си през 1987 г. не се разделил с меката шапка. Като войник трудовак в Шумен изумил началниците си с лекотата, с която разгадавал чертежите – техническата документация. Почнали да го наричат Инжинерина, а нямал диплома.

Архитектите Станчо Белковски (учителят на Пейо Бербенлиев) и проф. Иван Данчов оценили необикновения му талант и му издействали по „втория“ начин документ за майстор-предприемач. Благодарение на него 20-годишният мъж можел да ръководи строежи с обща стойност на строителните работи до 5 млн. лева.

Именно проф. Данчов се сетил за него през 1927 г. и заедно с инж. Минчо Заяков му отправили специална молба – да поеме строителството на Паметника на свободата на Шипка. В Държавния строителния надзор били в паника, защото няколко години обявявали търгове, но никой не искал да поеме изграждането на монумента, след като дряновската бригада на майстор Илия Мъглов се отказала заради неимоверно тежките условия за работа на върха на Стара планина.

Когато Бомбето посетил обекта, разбрал защо никой не искал да го работи. Той бил на точка нула, а условията за работа много тежки. Самият майстор имал колебания, но приел, трогнал се от думите на един опълченец, който бил с него на огледа.

– Майсторче, виждам, че си млад и че имат доверие в теб. Земи го, каза, да го изкараш, като баща ти се моля! Да го видя, че тогаз да се отвори земята да ме прибере. В тоя окоп бях ранен, мойта и кръвта на другарите ми е текла по тая трева, заради България…

Сякаш мравучки ме полазиха. Рекох си: „Хората кръвта си тук са давали, пък аз да се плаша от вятъра. Не, ще го направя. Бях на 26 години“, разказва след години майсторът от Дралфа.

Началото било трудно. Поканил местни работници, но още след първата нощувка те се отказали и си тръгнали. Пеньо Бомбето останал сам на върха, но не се отказал. Отправил се на север и събрал стари майстори от родния край на баща си – Габровско и Дряновско – самият баща бил ученик на Колю Фичето.

Общо 14 човека започнали епопеята:

̵ Камъните за зидарията са изваждани недалеч от върха от Кънчо Кавръков.

̵ Прекарвани са от 4 бивола, впрегнати в желязна каруца, и са обработвани на обекта.

̵ Издяланите блокове са вдигани с валяци и въжета в началото, а след това с хаспел от чамови греди.

̵ „Вързахме го за паметника с макара. През втората година се „механизирахме“ с бензинов двигател. Повечето от зидарите бяха от нашия край. Тогава не се използваха ръкавици, та и ние на това паметно място оставихме немалко строителна кръв по зидарията“, разказва майсторът.

̵ Имали са големи проблеми с пясъка, но Бомбето намерил местен дебел дамар от бигорен пясък. Селяни от Шипка и Шейново също им помагали безвъзмездно - 75-годишният Христо Михов от Шипка, който е превел навремето руските войски през Балкана, точел длетата и шилата на каменоделците.

Паметникът на свободата на Шипка остава майсторското свидетелството на Пеньо Бомбето до края на дните му, неговата визитна картичка. Изживява живота си с гордо вдигната глава, но и с горчив привкус заради баща си и цялата плеяда скромни майстори на дървото и камъка, останали подценени и забравени .

За да бъде обяснен и разбран феноменът Пеньо Бомбето, трябва да се познава историята на Братството на старите зидари, а този 26-годишен младеж, който се изправя сам ще срещу предизвикателствата на природните стихии, е тяхната вероятно последна издънка. И неговият подвиг на Шипка не е случаен, а предопределен. Защото неговата необикновеност се дължи на това, че баща му е неговият учител в необикновения свят на строителната магия. Неговите професионални умения и нравственост произлизат от старите възрожденски строителни ложи, демонстрирани и онагледени при строителството на Рилския манастир и на редица други свети места по целия Балкански полуостров.

 Ако изпишете в „Гугъл” Пеньо Атанасов Колев, отворете страницата на Пеньо Бомбето в „Уикипедия”. На снимката ще видите млад мъж в костюм, с бяла риза и бомбе.  Снимка: Уикипедия