Правят се опити за посегателството на един национален символ и гордост на град Ловеч – Покрития мост. В план е грандиозен проект на местните управници и се кандидатства за европейско финансиране за обновяване на централната градска част и преобразуването на Покрития мост от автентичния му дървен вид: „Преустройство и рехабилитация на Покрития мост в гр. Ловеч”.     

Подменят фасадата на моста с бяла мазилка, каменна облицовка и дървени елементи, стъклена фасада на входа и изхода. Покривът да се преустрои с метална конструкция от неръждаема стомана, облечена в стъкло. На моста ще бъде променено осветлението в екстериора и интериора, ще се изградят водопроводи, канализация, климатизация ще се приложат мерки за енергийна ефективност.  

Емблемата на Ловеч и символ на България - Покритият мост, е уникален по своята същност с автентичният си вид и единствен по рода си на Балканския полуостров. В Европа съществуват само още три подобни моста - в Люцерн, Флоренция и Ерфурт. Покритият мост е официалния символ на Ловеч и никой не може да посяга на тази светиня сътворена през 1874-1876 г. от българският строител Никола Фичев. В строежа се включват много жители на Ловеч. Уста̀ Колю Фичето („уста“ - майстор, учител, професор), е български възрожденски строител, архитект и скулптор.  Мостът е изграден на 5 каменни устоя, изцяло е от дърво, без метални части, като при сглобките са използвани дървени клинове. Дължината му е 84 м, височина 7 м, ширината 10 м. Горните части на каменните устои са украсени с патриотични скулптурни изображения на лъв, двуглав орел, женски торс, бича на поробителя. Във вътрешността, от двете страни на улицата, са устроени 64 малки дюкянчета.

На 3 август 1925 г. мостът изгаря почти до основи. На негово място през 1926-1931 г. е изграден нов железобетонен покрит мост по проект на архитект Ст. Олеков и инженер Цветков.

През 1981-1982 г., след реконструкция по проект на архитект Златев и инженер Малеев, железобетонният мост е реконструиран като придобива днешния си вид, който напомня и имитира  варианта, дело на Колю Фичето.  Съществуват исторически документи и чертежи по които е правена реставрацията. Търсен е духа на дървената фасада, смесен със силата и устойчивостта на бетона. На моста е поставено електрическо подово отопление.  Изграден е нов транспортен мост в непосредствена близост, за да се запази   автентичния вид на Покрития  мост, сега пешеходен.

Мостът е основна атракция за гостите на Ловеч. Покритият мост свързва новата част на града със стария град - архитектурно-историческия резерват „Вароша”, където се намират музеят и паметникът  на Васил Левски, Етнографският музей и средновековната крепост „Хисаря“.  Мостът на Колю Фичето в Ловеч, в този си вид, е вече утвърдена емблема на града и притежание на всички. В него е вграден споменът за строителния гений на българина. В този вид Покритият мост, не е първообразът, но е най-сполучливата реставрация на оригиналния мост. Посегателсва върху него, водещи до промяна на външния вид, ще прекъснат връзката с великия възрожденски майстор и ще заличат част от българската история.    

Възникват въпросите: Защо Покритият мост не е обявен за национален паметник на културата, а е обикновена улица,,Мостова”? Нужна и наложителна ли е нова промяна на покрития мост? Какви са подбудите за такъв проект? Ловчанлии не желаят посегателство над моста и превръщането му в поредния безсмислен архитектурен кич, с цел усвояване на пари от кмета, общината и държавата и техните  обръчи от фирми и архитекти. В общината са входирани десетки жалби и подписки, срещу европроектите. Необходима е единствено професионална консервация на дървената част на Покрития мост.      

Моля, подпишете петицията за СПИРАНЕ на процедурите по одобряване на целия безсмислен проект, за да се спре това брутално посегателството върху един национален културно-исторически-архитектурен обект на България с единствена цел усвояването на пари от ЕС! 

Фейсбук група "Да запазим символа Покрит мост е създадена за обществено обсъждане и дебати срещу посегателството над ПОКРИТИЯ МОСТ НА КОЛЮ ФИЧЕТО" 

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„В любовта всички се нуждаем да упражняваме само едно: да си даваме свобода един на друг.”

Райнер Мария Рилке, австрийски поет, роден на 4 декември преди 149 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.

Патриот: автобиографията на Алексей Навални

"Още преди да прочета "Патриот" смътно знаех отнякъде, че фамилията Навални е украинска (укр. Навальний), но не си бях направил труда да проверя това и да се информирам в кое поколение е връзката с Украйна" -  Владимир Сабоурин