СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА, "СЕГА"
След спорния въпрос 7 в матурата по български език грешка се появи и в задача номер 18 от теста по математика за зрелостниците. В първия случай от просветното министерство анулираха задачата, въпреки че не признаха фактическа грешка, а само семантична неточност, и решиха да дадат на всички ученици по 1 т. Във втория случай от МОН проявяват още по-голямо упорство и не смятат да предприемат действия.
В злополучния 18-и въпрос от матурата по математика от абитуриентите се иска да посочат дължината на втория диагонал на успоредник, като са дадени дължините на по-малката му страна и на по-малкия му диагонал - съответно 6 см и 8 см. Посочено е и че ъгълът между тях е 60 градуса. Според математици обаче такъв успоредник не съществува - ако човек започне да чертае въпросната фигура, то ще се окаже, че по-голяма й страна е по-малка от 6 см.
След цял ден умуване вчера от МОН излязоха с противоречиво обяснение, от което се разбира единствено, че задачата няма да бъде анулирана и че ведомството не вижда особен проблем в нея.
"Задачата не е за построение, а е тестова задача с избираем отговор и за нейното решение се изисква ефективно решение, т.е. най-краткият път за директно намиране на търсената величина. Поради това се предполага решение с прилагане единствено на косинусова теорема за триъгълника ABО (при стандартни означения за успоредник). При този подход не възниква противоречие с информацията за дължината на по-малката страна и като отговор се получава една от четирите предложени стойности. Затова при наличието на избираеми отговори има предпоставки това условие да се игнорира", гласи отговорът на МОН.
От МОН съобщиха, че в близо 77% от досега проверените писмени работи е посочен верният отговор. Т.е. те не са в ситуация да обмислят хипотезата за анулиране на задачата, както бе случаят с подвеждащия въпрос от матурата по български език, объркал масово учениците. В същото време оттам обявиха, че ще търсят персонална отговорност за спорната задача, което индиректно говори за грешка.
ЕКСПЕРТ
Шефът на съюза на математиците проф. Николай Николов коментира за "Сега", че задачата би могла да се реши лесно, ако човек забрави за паразитната дума "по-малката страна" и я мисли като просто една от страните. По думите му обаче формална грешка в задачата има, тъй като обект като посочения не съществува.
