СВЕТЛАНА ДИМИТРОВА, "Христо Ботев"

„Красотата е морал. Грозното, което ни обгражда, е знак за една неморална липса на красота, на изкуство. Изкуството ни въздига и ни помага да надживяваме грозотата на материалното. Съществуват артисти, изцяло отдадени на собственото си творчество, които на всяка цена търсят пълна реализация, жертвайки чувства и лични емоции за изкуството. Те заслужават уважение, но аз предпочитам красотата на равновесието, любопитството към всички прояви на живота, смелостта към различните експерименти.

Изкуството трябва да разказва нашите надежди, нашия начин да гледаме на света. То трябва да бъде щедро и всеотдайно. Да не крие нито съмненията, нито несигурността ни. … Артистът трябва да има самотната смелост на красотата, смелостта да се бори за идеали. Ние не можем да живеем без играта на фантазията, без свободата на въображението, не можем да бъдем затворници на реалността. Изкуството е винаги срещу конвенционалното и баналното. То ни учи на нетърпимост, разкрива ни живота и в същото време ни прави негови съдници. Изкуството е критичната съвест на света…“

Това е част от словото, което Райна Кабаиванска произнася на 11 март 1998 г. по време на церемонията за присвояването й на званието „доктор хонорис кауза“ на НБУ.

 

Три години след това се провежда първият майсторски клас на певицата.

Основна ценност на университетското образование е създаването и развитието на школи на големите имена в науката и изкуството. Днес музикалният и академичният свят говорят за Школата на Райна Кабаиванска, която повече от двадесет години преподава на по-младото поколение свои колеги огромното наследство на класическия оперен театър“ – пише д-р Георги Текев в специалното луксозно издание на албума, посветен на майсторските класове.

Д-р Текев е изпълнителен директор на НБУ, член на настоятелството на университета, мениджър и създател на майсторския клас. Спомня си, че организирането и началото на тези класове е отнело няколко години. Освен с организацията и самото провеждане на курсовете тук в София и в Италия, той следи развитието на всеки един от младите певци, а когато е възможно, присъства на техни участия тук и по света.

За тази година отново е планирано през месец септември в София да пристигнат певци, които да работят с Райна Кабаиванска. След това всеки един от тях получава различни стипендии – за цялостен курс в академията в Модена, където да работи с певицата; за различен период от време, през който да бъде неин студен тук или в Италия и др.

Майсторският клас отново ще бъде в Софийската опера. Вече са проведени разговори с акад. Пламен Карталов. Софийската опера също е отколешен партньор на майсторските класове. Освен че те се провеждат в сградата на операта, освен че Гала концертът е с участието на Оркестъра на операта, студентите на Райна Кабаиванска редовно участват в спектакли на театъра. Публиката ги е аплодирала в „Бохеми“ и „Турандот“ на Пучини, „Вертер“ на Масне, „Дон Паскуале“ на Доницети, „Трубадур“ на Верди и др.

Самата Райна Кабаиванска е много горда със своите ученици, които вече пеят по цял свят. „Някои имат по-големи партии, други пеят в по-малки, но за мен е важно, че те вече са взели хляба в ръцете си“.

Първият майсторски клас се провежда от 15 до 24 септември 2001 г. в Националната художествена галерия. Участват оперни певци само от България. Сред тях са Ина Кънчева, Цветана Бандаловска, Камелия Кадер, Илиана Селимска и др. Гала концертът е в Софийската опера, на пулта е Найден Тодоров, който с малки изключения и до днес е редовен диригент на тези събития. Пианист-акомпанятор от самото начало е проф. Боряна Ламбрева. Много от участниците в първите класове вече са утвърдени певци.

Ето и няколко имена – Прити Йенде, която днес е световна звезда, Вероника Симеони, Мария Агреста, Андреа Каре, Марили Санторо, а българските участници са сред водещите солисти в театрите в страната. Към изброените малко по-горе имена добавяме още няколко – Добрина Икономова, Мария Радоева, Пламен Кумпиков, Яница Нешева, Делян Славов, Марк Фаулър, Александър Носиков, Константин Мечков, Диана Василева, Иво Йорданов, Марияна Панова, Вера Гиргинова, Нона Кръстникова, Веселин Михайлов, Йоана Кадийска и др. През февруари за концерт със Софийската филхармония се завърна Мария Радоева. Какво сподели тя чуйте в звуковия файл.

В момента в академията в Модена има двама българи – Александрина Михайлова, която работи върху няколко партии, и Йосиф Славов, който се подготвя за конкурс на името на Елена Образцова в Москва.

Звуковите файлове тук

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Галин Стоев, режисьор: Живеем в мек вариант на "Коза ностра"

     

    "Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Мъжете са много по-елементарни, отколкото си представяш, мое скъпо дете. Но това, което се случва в изкривените, объркани умове на жените, може да заблуди всеки.”

Дафни дю Морие, английска писателка, родена на 13 май преди 114 години 

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

Да - 40%
Не - 50%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Уди Алън между „Осанна!“ и „Разпни го!“

 

„Само да вметна“  е дългоочакваното защитно слово на легендарния кинаджия

Голата истина за група „Жигули“

 

За каква криза може да се говори в родното ни кино, дори в днешните условия, след като имаме такъв талантлив и плодовит режисьор?

Прозренията на Александър Шурбанов

 

 Думи за юбилейната книга на поета от Огнян Стамболиев