КРЕМЕНА НИКОЛОВА - ФЛОР

Една от най-изявените певици преминали през майсторските класове на Райна Кабаиванска в Нов български университет, Мария Радоева вече е любимка и на публиката в зала столичната „България“. На 7 март под диригентската палка на изключителния Фредерик Шаслен тя ще изпълни „Четири последни песни“ от Щраус. В програмата на вечерта ще звучат още „Тема и вариации за тромбон и оркестър“ от Шаслен със солист Йорген ван Райен и Пражка симфония от Моцарт.

“Четири последни песни” от Щраус е едно от любимите произведения на Радоева. За тях тя казва:

„Четирите последни песни имат изключителен философски заряд и ме привличат отдавна, може би от 10 годни. Те са последното произведение на Щраус, написано само година преди смъртта му. Текстов, музикален и философски шедьовър, те описват цикъла на живота -  от раждането, до смъртта. Истинско вокално и психологическо предизвикателство, но веднъж овладяни, повличат душата и гласа в стремглав полет към безкрайността.

В началото ги работих ги с Райна Кабаиванска. Получаваха се чудесно, въпреки музикалната и вокалната им трудност. Райна е изключителен музикант и педагог, намесата й при учене на ново произведение е решаваща. Много ми помагаше и това, че знам езика. Така улавям най-фините нюанси в текста. Върнах се отново към „песните“ преди 2 години с диригента Густав Кун. Дойде и поканата на директора на Софийската филхармония Найден Тодоров да ги изпълня в зала „България“. Започнах „домашни“ репетиции в Милано под акомпанимента на съпруга ми диригента Тито Чекерини. Така че дълго съм работила върху това произведение и да го изпълня пред публиката в София за мен е сбъдната мечта.

МАРИЯ РАДОЕВА завършва Националната музикална Академия „Проф. Панчо Владигеров” през 2006 в класа на доц. Людмила Хаджиева, през 2012 се дипломира и като магистър. През 2006, след участие в конкурса „Neue Stimmen“ в Германия, получава право за участие в майсторски клас с Катя Ричарели, Франсиско Арайза и Густав Кун. През 2011 участва и в конурса „Cardiff Singer of the World“.

Широкият диапазон на гласа й позволява да изпълни сопрановата партия във Втора симфония на Малер с Националния оркестър на Лоара под диригентството на Исаак Карабчевски. През 2013 пее сопрановата партия в „Реквием“ на Верди с Кралския филхармоничен оркестър в лондонската Royal Festival Hall. Същата година излиза първият компакт диск с нейно участие – „Малка слънчева меса” на Росини.

През следващите години получава ангажименти в Театро Реджо в Торино и на Тиролския музикален фестивал в Ерл (Австрия), където под диригентството на Густав Кун пее в “Набуко” на Верди, „Семирамида” и “Ермиона” на Росини, „Царят пастир” на Моцарт. Със Софийската филхармония изпълнява сопрановата партия в „Месия” на Хендел под палката на Урош Лайовиц и в Четвърта симфония на Малер под диригентството на Йорма Панула. През 2019, вече като мецосопран, тя изпълнява „Песни по Матилде Везендонк” на Вагнер с оркестъра на Арена ди Верона и Густав Кун. Същата година дебютира в ролята на Евридика в „Орфей и Евридика” на Глук в Античния театър в Пловдив.

Само преди дни Мария Радоева приключи записите с камерния оркестър на Густав Кун с творби от Хендел, Бетовен и Бах, а бележитият диригент не скрива задоволството си от резултата.

През септември 2021 г. Мария Радоева ще изпълни “Четири последни песни“ и в родния град на Пучини – Лука отново под диригентството на маестро Густав Кун.

 

„Критиците ме мразят повече, отколкото аз мразя тях.“

Мишел Уелбек, френски писател, роден на 26 февруари преди 68 години

Анкета

Ще подарите ли книга за Коледа?

Да, както винаги - 80.8%
Да, за първи път - 0%
Не, предпочитам друго - 15.4%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Опера без... текст?!

 

 

И все пак германската композиторка от румънски произход Адриана Хьолцки вече направи този абсурден авангардистки опит

Между документалното и въображението

 

„Мери. Раждането на Франкенщайн“ – фокус на текста е вглеждането в творческия процес, довел до създаването на най-популярния роман на Мери Шели

"Най-дългата нощ" - майсторска работа. И днес се гледа с удоволствие

 

Филм на Въло Радев от 1967 година, по сценарий на Веселин Бранев, оператор Борислав Пунчев, музика Симеон Пиронков