"Христос Воскресе! Макар че, нямам навика да казвам това, защото съм комунистическо дете, родена съм 1934 г., израснала съм в комунистически режим и нямах понятие от религиозните празници", сподели за БНР оперната прима Райна Кабаиванска, един от най-значимите сопранови гласове през втората половина на XX век, музикална педагожка и общественичка. Тя живее в Модена, Италия и е православна християнка, а съпругът й е католик.

"Спомням си, че моята баба ни правеше козунаци и за мен Великденските празници са свързани с козунаците, с уханието им, с дългото приготвяне... Боядисвахме яйца и след това, който побеждаваше, имаше награда за него, това са моите хубави спомени от тези празници, сподели още маестра Кабаиванска.

"Като преподавател аз не залъгвам младите хора, не им давам напразни надежди, вземам само тези, в които виждам талант, защото без талант, кариера не се прави. Трябва да имаш истински и голям талант. 

Днес е много труден този театрален път, който аз приех преди десетилетия, тогава на първия конкурс, на който се явих в Италия, бяхме само 25 кандидати. Аз спечелих за жените, за мъжките гласове спечели Лучано Павароти. Бяхме по-малко, но имаше избор на по-високо качество. А сега стотици млади хора участват в тези конкурси...", допълни още Райна Кабаиванска.

По думите й "стойността на добродетелите е вечна, но в днешното време на свръх технологии, в които с едно кликване целият свят е в нашите ръце, колкото по-близко е той и колкото е по-малък светът, толкова повече трябва да оценяваме чудото на театъра и операта, в които посетителите дишат с артиста, с певеца", смята Кабаиванска.

В края на 2024 г. тя ще отбележи юбилей и се надява, че акцент в него ще бъдат музиката и младите таланти в тази сфера. 

"Стремя се да им дам това, което мога, всички което за съм научила, защото трябва да има предаване между поколенията", сподели още Кабаиванска, през погледа на своята 70 годишна кариера. 

 

Източник: Програма Хоризонт

„Природата казва на жените: „Бъди красива, ако можеш, мъдра, ако искаш, но бъди уважавана – това е най-важното.“

Бомарше, френски драматург, роден на 24 януари преди 294 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Академична тежест

 

Бележки под линия към една книга, която не познава нито езика, нито предмета си...

 

Дневник с продължение (ревю)

Вторият том на дневника на Борис Делчев е продължение на един наистина незаменим източник за културната история на социалистическа България.

„Аватар“ №3, или как „Пътят на водата“ става огън и пепел (ревю)

 

"Уверен съм, че третият „Аватар“ няма да потъне и независимо от бюджета си от 400 милиона долара ще бъде касов хит." - коментар на Борислав Гърдев