Авторите на книгата "Да откриеш Виена през трамвая", Бепо Байерл и Томас Хофман, препоръчват пътуване с трамвай, което би трябвало да направи всеки посетител на Виена. Един от най-интересните маршрути според тях ес трамвай D в посока Нусдорф. Ако се качите на Централна гара, пътуването ще ви отнеме около 50 минути, а до последната спирка са 32 спирки. По време на това мини пътешествие ще минете покрай някои от най-известните виенски забележителности като сградата на парламента, най-големият немскоезичен театър Бургтеатър или сградата на Виенския университет.

Друг маршрут, който според авторитее "задължителен", е маршрутът на линия 62 до Лайнц. Пътуването до крайната спирка трае 39 минути, а общият брой на спирките е 26. От централния площад Карлплац линията стига до Хайднпарк. След това трамваят се движи по Айхенщрасе край железопътна линия в посока Грац. Там можете да видите нещо нетипично за представите ни за Виена - лошо измазани тухлени къщи. В книгата се разказва и за социалната жилищна политика на Виена и за първите виенски работнически жилища, които вече паметници на културата.Това са били първите работнически къщи във Виена, разказва Байерл. След това трамваят отива до моста Филаделфия. Той е кръстен е така, тъй като един от първите локомотиви, използвани във Виена, е внесен от Филаделфия. В книгата можете да намерите още много допълнителна информация за конкретни места, край които минава трамвайната линия. Например за Хайднпарк, който е получил името си от факта, че някога там е била погребана главата на композитора Йозеф Хайдн. 

 

Снимки: ©Wiener Linien

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„Ние сме за света все още една неизвестна кинотеритория. Тепърва трябва да пробиваме - нямаме унгарския, полския, чешкия или немския опит от миналото.”

Никола Рударов, български актьор и режисьор, роден на 6 декември преди 97 години.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Въпроси откъм сянката

 

Всеки компромис със съвестта и морала се заплаща – това е внушението на „Светлина и сянка“ на Даниел Келман... 

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.