ИВАН ДИМИТРОВ, "Дневник"

"Бухница" - така се нарича първата българска книжарница във Виена, отворила врати на 6 декември тази година. Тя е създадена от Елица и Анастас Николови, които смятат, че това е нещо, от което българите в града имат нужда. Днес в рубриката "Срещи в Скайпа" на Ирина Вълчанова по Българското национално радио Николова разказа по-подробно за книжарницата.

Николова шеговито определя идеята за "егоистична", защото до този момент тя и съпругът й е трябвало да поръчват българска литература по приятели или да пренасят книги в багажа си. Така един ден, докато очакват поредната доставка от приятели, те се замислят колко приятно би било, ако могат да купуват книги от Виена. Всичко се развива много бързо. Идеята се ражда през лятото, а малко преди края на годината книжарницата вече е факт.

Това не означава, че нещата се развиват толкова лесно. Двамата бързо осъзнават, че намирането на подходяща локация представлява значителна трудност. За късмет техен приятел им подхвърля, че могат да потърсят други българи, които вече са развили някакво пространство. "Така стигнахме до семейство Петрови, които от около 2 години поддържат "Винотека" - място, в което продават изцяло българско вино", каза Николова. Семейството се отзовава, отстъпва им част от втория си етаж и така се появява "Бухница".

Името на книжарницата идва от немската дума Buch, на която е придадено българско звучене (Buchnica - бел. ред.). "Прозвуча ни много симпатично", каза Николова. Тя добави, че желанието на двамата е било да подчертаят, че не живеят в България, но са свързани със страната. Освен книги те разполагат в малкото пространство и други художествени произведения. "С огромно желание се опитваме да поддържаме българския дух с артикули от всякакво естество", отбеляза тя.

Книжарницата предлага всякакъв тип литература - българска съвременна и класическа, детска, книги за тийнейджъри и преводна литература. Но Николови разчитат преди всичко на клиентите си, които да поръчват книгите, които ги вълнуват.

Николови живеят във Виена от две години и половина и определят преместването си като авантюра. Анастас е консултант в сферата на информационните технологии, а Елица преподава български в откритото в началото на март ново българско училище "Проф. Иван Шишманов" в града. Във Виена от повече от 25 години съществува и българско-австрийското училище "Св. Кирил и Методий".

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„Ние сме за света все още една неизвестна кинотеритория. Тепърва трябва да пробиваме - нямаме унгарския, полския, чешкия или немския опит от миналото.”

Никола Рударов, български актьор и режисьор, роден на 6 декември преди 97 години.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Въпроси откъм сянката

 

Всеки компромис със съвестта и морала се заплаща – това е внушението на „Светлина и сянка“ на Даниел Келман... 

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.