Виена е известна със своите павилиони за наденички, които са част от градския пейзаж и любима улична храна за местни и гости на града. Те са също толкова типични за австрийската столица, както и виенските кафенета, и вече са официално включени в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство, съобщиха от общината във Виена.

В града има над 300 щанда за наденички, а в изминалите няколко години този вид улична храна изживява своя ренесанс и е все по-търсена от хората. Новият им статут подчертава значението им като място за срещи, кулинарно разнообразие и просто виенски начин на живот.

Историята на виенските щандове за наденички датира още от епохата на Австро-Унгария. За да се осигури доход на ветерани от Първата световна война, Виена им разрешава да открият мобилни щандове за топла храна. С разрешението за откриване на постоянни павилиони от 1969 г. тази институция се развива и оттогава до наши дни е неделима част от образа на града. От късна вечеря след опера или театър до бързо хранене за работници на смени - павилиончетата предлагат наденички за всеки вкус и по всяко време на деня.

Най-старият съществуващ щанд, "Щандът за наденички на Лео" на Дьоблингер Гюртел, е открит през 1928 г. и остава живо свидетелство за тази традиция.

 

Снимки: © WH International Services

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Запомни едно: ти, а не някой друг, решаваш съдбата си. Никой не може да живее вместо теб, нито пък ти можеш да живееш вместо някой друг.“

Е. Е. Къмингс, американски поет и драматург, роден на 14 октомври преди 132 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...