Виена е известна със своите павилиони за наденички, които са част от градския пейзаж и любима улична храна за местни и гости на града. Те са също толкова типични за австрийската столица, както и виенските кафенета, и вече са официално включени в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство, съобщиха от общината във Виена.

В града има над 300 щанда за наденички, а в изминалите няколко години този вид улична храна изживява своя ренесанс и е все по-търсена от хората. Новият им статут подчертава значението им като място за срещи, кулинарно разнообразие и просто виенски начин на живот.

Историята на виенските щандове за наденички датира още от епохата на Австро-Унгария. За да се осигури доход на ветерани от Първата световна война, Виена им разрешава да открият мобилни щандове за топла храна. С разрешението за откриване на постоянни павилиони от 1969 г. тази институция се развива и оттогава до наши дни е неделима част от образа на града. От късна вечеря след опера или театър до бързо хранене за работници на смени - павилиончетата предлагат наденички за всеки вкус и по всяко време на деня.

Най-старият съществуващ щанд, "Щандът за наденички на Лео" на Дьоблингер Гюртел, е открит през 1928 г. и остава живо свидетелство за тази традиция.

 

Снимки: © WH International Services

  • БЕЗСМЪРТИЕ

    Девизът „Свобода или смърт“ навърши 250 години

    Фразата е използвана за първи път в църква, когато адвокатът и законодател Патрик Хенри държи пламенна реч, за да убеди колонистите от Вирджиния да се подготвят за война срещу потисническата Великобритания

„Аз свикнах да изразявам всичко, което ме вълнува с помощта на музиката и се старая да сдържам чувствата си – не обичам мелодрамите и превземките.“

Йехуди Менухин, американски цигулар и диригент, роден на 22 април преди 109 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„И аз слязох“ - завещанието на Владимир Зарев

 

Писателят стриктно се придържа към евангелския текст, самият той се стреми да бъде стегнат, лапидарен, обран, ефективен, бяга от многословието...

Възродени звездни мигове от оперното изкуство

 

„Запленени от сцената“ от Огнян Стамболиев – книга от портрети на оперни творци

Дневникът на Борис Делчев – разрез на соцепохата

 С какво обаче записките на литературния критик са чак толкова опасни? Двадесет години след първата публикация, когато страстите са стихнали, а и почти никой от действащите лица вече не е сред живите, те вече се четат по друг начин.