Националната библиотека на Австрия отбелязва своята 650-годишнина с изключително интересна изложба на съкровищата, които притежава, съобщи  derstandard.at. 

Евангелие на Йоан от 1368 г., египетски папирус от ІІ в., ръкописът на моцартовия "Реквием", акварел на бенгалския тигър от менажерията в Шьонбрун през 1799 г., направен от дворцовия художник Матиас Шмутцер - всички тези експонати ще бъдат изложени съвсем за кратко заради необходимостта да се консервират. 

Първият дворцов библиотекар - холандецът Хуго Блотиус, направил първия регистър на книгите през 1575 г. - тогава те все още представлявали частна сбирка. През 1780 г. се появил първият в света каталог с листчета. 

Между 1722 и 1730 г. била издигната днешната сграда на библиотеката по планове на Йохан Бернхард Фишер и неговите синове. 

Изложбата може да бъде разгледана до 13 януари догодина. 

 „Нито сега, нито някога съм била дива… Аз съм само Монсерат!”

Монсерат Кабайе, испанска оперна певица, родена на 12 април преди 93 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...