МИТКО НОВКОВ, "Портал Култура"

С творчеството на Алек Попов се запознах най-напред благодарение на „Зелевият цикъл“ – по абсурдистки неправдоподобните разкази за убогото ни битие, над което като плътна пелена се носи миризмата на кисело зеле, на което – за да стане, били нужни „чистота, дух и себеотдаване“. Допаднаха ми тогава тези негови насмешливости и подигравчийства, които без свян и притеснение излагаха на показ котловинността българска. Оттам-нататък четях с удоволствие произведенията му, по едно време даже си мислех да поразсъждавам върху неговия сборник „Пътят към Сиракуза“ (1998) и романа на Палми Ранчев „Посока Сакраменто“ (2010) с хипотезата, че ще открия промяна на българското движение за дузината години, отстоящи едното писмо от другото.

Не се случи намерението, отшумя, но – така или иначе – Алек си остана един от съвременните български автори, които – поне в моите очи, придаваха на литературата ни блясък и европейско звучене. Което се засили с „Мисия Лондон“ – романът, който го изстреля на върха; разбира се, не без помощта на едноименния филм с режисьор Димитър Митовски (2010).

Алек обичаше киното и с удоволствие работеше за него. В Бургас, където прекарваше кажи-речи от началото на май до края на октомври, често ми е разказвал за филмовите си проекти, за сценариите, които пишеше сам или заедно с Деляна Манева, съпругата му. По едно време ми разправяше за някакъв сериал, който излъчвали по една от македонските телевизии, но ми е смътно и не мога да си спомня какво и що точно. Мисля, че и за „Мисия Туран“ имаше такива планове, аз пък го убеждавах, че би било много добре „Сестри Палавееви“ да бъдат филмирани, ала Алек – знаейки отлично тегобите и перипетиите на българското кинопроизводство, стоеше скептик: има в романа епоха, а тя винаги оскъпява продукцията, локациите също не са от лесните, тоест разходите били сериозни и едва ли щял някой да се наеме.

Аз обаче продължавам силно да се надявам, че сред българските кинорежисьори и продуценти все ще се намери един поне, който да посегне към тази прекрасна, остроумна и поучителна история; би станал филм за чудо и приказ, убеден съм. Вярно, ще бъде ощетен, след като вече Алек го няма, за да му помага с ценни съвети и с великолепното си чувство за хумор, но изпитанието си струва заради заряда и таланта, вложени в „Сестрите“.

Няма да крия, „Сестри Палавееви“ са любимите ми Алекови творби, но преди тях с „Мисия Лондон“ той сякаш намери себе си като автор, плътно реализира голямото си можене. Неговите писателски възможности бяха толкова едри, че Алек с успех се проявяваше на всякакви литературни поприща – разкази, есета, сценарии, драми… В Радиотеатъра в БНР има записани няколко Алекови произведения (включително „Мисия Лондон“) – „Буба лази“, „Вселенската банка“, „Месарят от Червената долина“, „Отново заедно“, „Ковачи“, в които проличава не само неговият абсурдистки (в „Ковачи“ например), но и неговият смразяващ смях. В това отношение „Отново заедно“ и „Буба лази“ са образци – слушаш ги и ти настръхват косите, усещайки как постепенно смешното преминава в страшно. Алек притежаваше уникалната способност да извлича парадокси от всякакви ситуации, дори най-тривиалните.

Това донякъде ни дава ключ за неговата умствена настройка: той успяваше във всичко да открие онзи момент, който прави всекидневното странно, необичайно, чудновато. Острото му социално чувство съзираше несъстоятелност и дивотии дори в най-пищното съществувание. И този негов неподражаем дар му помагаше извънредно много в писателското поприще, превърна го в един от най-предпочитаните за превод и най-четените съвременни български автори. В някаква степен Алек беше Алеко Константинов на нашето време – популярен, търсен, признат, успешен. И истински обичан.

В литературното му развитие обаче не може да не се забележи една особеност: тръгвайки от фантастиката – литература, която през 80-те харесвахме силно и четяхме с упоение, той постепенно премина към едни по-реалистични, по-свързани с настоящето ни битие романи. Това се отнася включително за „Сестри Палавееви“, но най-плътно сякаш приляга на двете мисии – „Мисия Лондон“ и „Мисия Туран“. В първата открихме себе си като наследници на Алековия Бай Ганю, във втората – на Бай Ганю, вече завърнал се + в известна степен Емилиян-Станевите антихристи, но в пародиен ключ.

Защото и в „Мисия Туран“ се търси изконната истина за българското, за вярата, за корените на идентичността и упованието. Всъщност „Мисия Туран“ предугади донякъде „Времеубежище“ на Георги Господинов, но по съвсем друг начин: ако „Времеубежище“ разглеждаше това болестно увлечение по миналото с печална ирония, то „Мисия Туран“ правеше същото, но със сарказъм и ведро чувство за хумор. И затова от първата малко ни побиват тръпки и ни втриса какво би могло да се случи (ненапразно някои разглеждат романа на Георги Господинов като предвестие-предупреждение за лудостта, с която Путинова Русия заразява съвременния свят), докато на втората се смеем от сърце и се чудим на акъла на героите. Но Алек е не по-малко язвителен, а на места е чак сардоничен: с набитото си око да забелязва абсурда и в най-малкото, той го видя и в тези устремени към възстановки и народни носии наши сънародници, които ако не бяха толкова нелепи, щяха да са безкрайно жалки. И тъкмо Алек успя тяхната нелепа пошлост да превърне в комедия на абсурда.

Ето го разковничето за особеността в развитието му на писател: Алек откри, че действителността българска е толкова абсурдна, толкова невероятна, толкова фантастична, ако щете, че поради това изобщо няма нужда да се пишат фантастични разкази; фантастични случки тя, действителността, предоставя в изобилие и без да се свени ни за миг. Тази абсурдна фантастичност Алек изработи и прокара като своя запазена марка и аз съм сигурен, че за бъдещите изследователи тя ще се превърне в любим сюжет, който да разнищват и анализират. Мисиите безспорно могат да се чета и социологически, с инструментите на една, ако мога да я нарека така, смехова социология. Защото абсурдите на българското живеене спокойно могат да се узнаят от абсурдите, които Алек описваше талантливо и с такт. Но той не обиждаше, нито осъждаше, просто разказваше. Но така, че да се разпознаем. Да се разпознаем и да се засрамим. Стига да имаме чувство за срам, разбира се…

Точно заради това писателят Алек Попов на нас, българите, на нас, четящите българи, ще ни липсва. Безкрайно ще ни липсва…

А приятелят Алек не просто ще ми липсва – неговата смърт отвори дълбока рана в сърцето ми. Дълбока и нелечима…   

P.S. Прилагам интернет адрес, на който заедно с Алек представяме „Мисия Туран“ на Празниците на изкуствата „Аполония“ 2021 г.:

https://www.youtube.com/watch?v=NYiMsC0q7d0&t=211s

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

Хайде, братя българи,

към Балкана да вървим.

Там се готви бой юнашки

за свобода, правдини. 

Цветан Радославов, автор на оригинала на българския химн, роден на 19 април преди 161 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Камъните на Сизиф

Няколко са основните стълбове на „Камъчета под езика“: владеене на пластиката – в портретите на Георги Мишев, Петър Алипиев, Константин Павлов, Никола Инджов например с рядко срещаното умение да предаде психическото чрез физическото; литературно-критическият анализ – за Марко Ганчев, Първан Стефанов, Атанас Далчев...

Защо обичаме лошото време

 

Привидно семпъл, камерен, скромен, но така въздействащ! Заслугата е безспорно на Яна Лекарска

Книга за малките големи неща

Клер Киган е един от силните гласове на съвременната ирландска литература с вече няколко отличия зад гърба си