2014 г. беше богата на българска литература. Много нови имена спечелиха традиционните литературни конкурси за поезия, проза и драматургия.

Когато говорим за успехи, не можем да не започнем с поетесата Аксиния Михайлова, която спечели френската награда „Аполинер”, наричана още „Гонкур за поезия“. Тя беше отличена за книгата „Небе за изгубване“.

Проф. Вера Ганчева беше отличена от Шведската академия с „малък Нобел”, който се дава на творци, изследователи, преводачи на шведска и чуждестранна литература.
Георги Господинов спечели Вазовата награда с „Физика на тъгата”. Той получи четири номинации за международни награди в рамките на месец. След като стигна до финала на германската „Haus der Kulturen der Welt 2014” и италианските „Стрега” и Von Rezzori , романът му беше номиниран и за „Brücke Berlin Preis 2014”.

Милен Русков взе наградата на Европейския съюз за литература с романа си „Възвишение”. Той беше отличен от българско жури.

На трудния литературен терен излязоха и двама млади автори – Мартин Спасов от Шумен и Христо Раянов от Русе, които спечелиха традиционно силната награда за дебютна литература „Южна пролет”– съответно с поетична и с белетристична книга. Спасов получи приза за стихосбирката си „Аз мога да цитирам тишина”, а Раянов – за сборника си с разкази „Трудният начин”. Запомнете тези имена, защото от „Южна пролет” са тръгнали всички талантливи съвременни поети и писатели. Спасов спечели и наградата „Усин Керим” със същата книга.

Носителят на„Южна пролет“ за 2010 г. Светлозар Стоянов беше отличен с Националната литературна награда „Николай Хайтов“ за сборника си с разкази „Гравюра от белези“.

Весела Ляхова получи първа награда за проза от Портал „Култура“ за романа си „Бежанци“. В категория Хуманитаристика победител беше Александър Кьосев с„Караниците около четенето”.

Призът му беше даден за сериозен научен принос в интердисциплинарното осмисляне на практиките на четенето. Втора награда взе изследването на Иван Еленков „Труд, радост, отдих и култура”- за сериозен принос в изучаването на идеологическото моделиране на всекидневието през епохата на комунизма. Специалните награди отидоха за Борис Христов за изключителния му принос към българското слово и „Митология на погледа” от Иван Теофилов.

Романът „Апарат” на Васил Георгиев взе наградата на Националния дарителски фонд „13 века България“. Книгата беше номинирана през 2013 г. за наградата „Хеликон“ за съвременна белетристика.

През 2014 г. наградата на „Хеликон” беше спечелена от Христо Карастоянов с талантливия му роман „Една и съща нощ”, описващ драматичната смърт на поета Гео Милев и анархиста Георги Шейтанов, финансирал списание „Пламък”.

Романът на Алек Попов „Сестри Палавееви в бурята на историята” стана носител на „Цветето на Хеликон”.  Двукратният носител на наградата „Хеликон“ получи и 45-тия приз на името на Чудомир.

Поетесата Левена Филчева от София спечели първа награда от националния конкурс за млади поетеси „Дора Габе“. Валентина Радинска – поетеса, преводач и редактор, получи Голямата награда за литература и изкуство „Добри Чинтулов” от община Сливен.

Деница Дилова и Васил Панайотов бяха победителите в първия анонимен конкурс за „Нов български роман“ на „Сиела“.  Дилова спечели с неиздадения си роман „Непорочна практика“, Панайотов – с „Отчужден“.

13-годишният пловдивски ученик Георги Ставрев победи в конкурса „Бодлите на таралежите“ със силния си разказ „Айфон и стържещ от глад стомах“.

Писателката Оля Стоянова взе „Аскеер” с пиесата си „Покана за вечеря“ в категорията „Съвременна българска драматургия”. Постановката беше удостоена и с наградата на Втория конкурс на Театър „София“ за съвременна българска пиеса.

Моноспектакълът „Глас“ на Елена Алексиева беше отличен с награда на Обществото на независимите театрални критици (ОНТК) за 2013-а.

Писателят Панчо Панчев взе наградата „Константин Константинов“ за цялостен принос. В категория „Автор“ беше отличена Анета Дучева Ферманн, а в категория „Илюстратор“- изключителният художник Пенко Гелев.

Калин Донков е 23-ят носител на националната литературна награда „Пеньо Пенев”. Йордан Ефтимов взе приза „Христо Фотев”, за стихосбирката си „Сърцето не е създател”. Поетът Димитър Христов пък спечели „Димчо Дебелянов“.

Наградата „Блага Димитрова“ беше връчена на Ана Боянова за автобиографичния й роман „Да се родиш виновен“.

Стефан Цанев бе удостоен с приза „Стоян Михайловски” за философско-морализаторска и религиозна поезия и проза”.

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„Религиозният култ е едно представление, едно драматично представление, една фантазия, една „заместваща“ реализация.“

Йохан Хьойзинха, холандски филолог и историк, роден на 7 декември преди 152 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Въпроси откъм сянката

 

Всеки компромис със съвестта и морала се заплаща – това е внушението на „Светлина и сянка“ на Даниел Келман... 

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.