"Един писател би следвало да изхожда преди всичко от личния си опит и да пише за нещата, които познава."

"Време е да престанем да възприемаме отделния човек като представител на рода, на племето - това е източник на безкрайни комплекси. Защото - хора всякакви, човек може да гарантира само за себе си."

"Нашето общество сякаш черпи тайна, мазохистична наслада от колективното унижение."

"Откъдето е минало Пази-Боже-Сляпото-да-Прогледне, идеали вече не никнат."

"С автоцензурата трябва да се приключи веднъж завинаги."

"Обществото продължава да бъде голям длъжник на свободното слово."

"Трябва да се приеме по дефиниция, че изкуството е еретично."

"Голямата литература предполага голям конфликт."

"Идеализмът може да бъде много опасен, когато прерасне във фанатизъм."

"Аз съм привърженик на креативното общуване между нациите. Но на равноправна основа. Не може да искаш само да продаваш разни неща на другите, без реално да купуваш нищо от тях. Нито само да ги поучаваш, без да се опиташ да вникнеш в опита им или да вземеш нещо от него."

"Малко са хората, които четат на български и боя се, че няма да стават повече."

"Войните възникват, когато хората изгубят чувство за самоирония."

"Мисля, че и в световен план чувството за хумор и ирония е в упадък."

"Лично за себе си откривам най-много допирни точки с Алеко Константинов и Светослав Минков, градски писатели, иронични до сарказъм, които винаги са стояли леко встрани от литературния мейнстрийм."

"Иронията и най-вече самоиронията са белези на изискан литературен вкус, а през годините на прехода у нас се възпитаваше всичко друго, но не и финес. За сметка на това избуяха типичните черти на древната балканска природа: пародията, карнавалът, травестията, гротеската. Ние обаче дори не знаем как да се възползваме от техния витален потенциал."

"Кризите са катализатор на всяка промяна. Иначе нямаше да има развитие. Най-авангардните технологии в почти всички сфери се разработват и внедряват именно по време на войни или други бедствия."

" За мен писането е начин на живот. Все едно хлебарят да каже, че няма да прави хляб, защото се чувства потиснат от обстоятелствата. Занаятът иска да му се отдадеш."

АЛЕК ПОПОВ - писател, сатирик и драматург, роден на 16 януари 1966 г.Той е сред най-разпознаваемите съвременни български автори, известен със своя ироничен и сатиричен стил, насочен към абсурдите на прехода, властта, идентичността и глобалния свят. Произведенията му често съчетават гротеска, хумор и социална критика.

Сред най-известните му книги са романите „Мисия Лондон“, „Черната кутия“, „Сестри Палавееви“, „Сестри Палавееви по пътя към новия свят“, както и сборниците с разкази „Ниво за напреднали“, „Телесни плевели“, „Пътят към Сантяго“ и други. Романът „Мисия Лондон“ е екранизиран и се превръща в един от най-гледаните български филми след 1989 г.

Умира на 22 март 2024 г.