НИКОЛЕТА МАНДЖУКОВА, БТА

На официална церемония в Художествената галерия „Станислав Доспевски“ в Пазарджик бе връчена Националната награда за хумор и сатира “Райко Алексиев“ и наградите в съпътстващия конкурс за местни автори.

По традиция отличието се присъжда на рождения ден на Райко Алексиев - 7 март, а тази година се навършват и 130 години от рождението му.

Тазгодишният носител на наградата е писателят Алек Попов. Тя му бе връчена от Гергана Табакова, директор на Дирекция „Образование и култура“ в Община Пазарджик.

"За мен е чест да приема тази награда, но също така я приемам и с една голяма тъга, защото всички знаем каква е съдбата на Райко Алексиев - даровит артист, неуморен и предприемчив дух, голям общественик и голяма фигура в българския културен живот", каза Алек Попов.

Той добави, че сатирата винаги е била един недолюбен жанр от тираните и тоталитарните държави. По думите му мерило за едно демократично общество е доколко е ползволено на човека да се шегува и доколко е приета критиката към силните на деня.

"Най-голямата заплаха за едно общество е, когато изчезне хуморът, а способността за самоирония и самокритика запада - тогава се раждат чудовища и кошмари", отбеляза още Алек Попов. Той изтъкна ролята на Радой Ралин, Алберт Бенбасат и екипа вестник „Стършел“, които са съхранили паметта на Райко Алексиев в мрачните времена на социализма, когато творчеството му е било инкриминирано. Трябва да пазим памет за нещата, които са се случили, за да не се случат никога повече, каза в заключение носителят на Националанта награда.

На церемонията бяха връчени награди и на мести автори, участвали в съпътстващия конкурс.

За хумористична проза бяха отличени: Димитър Стефанов, Михаил Тодоров и Илия михайлов. Наградата за хумористична поезия получи Тодор Каракашев, а за карикатура- Констанин Анастасов.

Националната награда за хумор и сатира „Райко Алексиев“ е учредена през 2002 г. от община Пазарджик и се връчва за цялостно литературно творчество. Нейни носители в предишните години са Марко Ганчев, Радой Ралин, Йордан Попов, Васил Сотиров, Михаил Вешим, Мирон Иванов (посмъртно), Георги Мишев, Георги К. Спасов и Румен Белчев.