Светлана Алексиевич е родена на 31 май 1948 г. в украинския град Станислав (от 1962: Ивано-Франкивск) в семейство на баща беларусин и майка украинка. Израства в Беларус. След като завърша училище, работи като репортер в няколко местни вестника и за кратко е в първото риболовно списание на Беларус, преди да стане кореспондент на литературното списание „Неман“ в Минск. Алексиевич прави журналистическа кариера, пише повествования по интервюта със свидетелите на най-драматичните събития в СССР като Втората световна война, Съветско-Афганската война, падането на СССР и аварията в АЕЦ Чернобил. След преследване от режима на Лукашенко,тя напуска Беларус през 2000 година. Получава закрила от международната мрежа International Cities of Refuge Network и през следващото десетилетие живее последователно в Париж, Гьотеборг и Берлин. През 2011 година Алексиевич се връща обратно да живее в Минск.

Книгите на Алексиевич са описвани като литературна хроника на емоционалната история на съветския и пост-съветския човек. Най-известните ѝ книги са: „Войната няма женско лице“, „Последните свидетели (100 недетски разказа)“, „Цинковите момчета“, „Чернобилската молитва (хроника на бъдещето)“. носител е на Нобелова награда за литература за 2015 г.

------

ВЕРА НЕРУШ, DW

За какво му е на Путин тази война? Как мислите?

- Мисля, че той гледа на себе си като на месия. Човек рядко може да остане толкова дълго на власт и да не се съблазни от нея, както например успя да направи това Ангела Меркел.

След два мандата човек се откъсва от реалността, започва да живее в собствено пространство, в което общува основно с хората от своето обкръжение. А те пък общуват основно със силовите структури. Александър Дугин, който през 1990-те години по времето на демокрацията беше смятан за маргинал, днес е придворният философ на Путин.

Президентът Володимир Зеленски се обърна не само към украинския народ, но и към руснаците - призова ги да протестират срещу войната. Мислите ли, че Русия ще се събуди?

- Силно се съмнявам. Може би когато се появяват първите гробове. Защото ми се струва, че ще има много загинали.

Руският народ има нужда от време. Сега той като че ли страда от анемия, изпаднал е в летаргичен сън от преживяното, от това, че в обществото за много неща не се говори. А това е толкова важно.

Германците не спират да говорят за нацизма, въпреки че са минали толкова години. Противопоставят му се: "Колко дълго можеш да се каеш?" И те се разкайват, и се разкайват, защото вероятно не се доверяват на човешката природа. И това дава плод: приятно е да се живее в общество, в което властта се намира в ръцете на разумно мнозинство.

В Германия, в Португалия, в Испания хората вече протестират. За руснаците не съм много сигурна, но за беларусите е пределно ясно: да излязат да протестират сега означава сигурен затвор, където с хората се отнасят жестоко.

Смятам, че путинова Русия е наранена и унизена империя, а такива държави са способни на страшни действия. Пример за това е нацистка Германия през 30-те години на миналия век. Тогава на власт в Германия дойде човек, който каза на хората "Ще ви вдигна на крака, ще бъдем велика държава". И така се започна: върна си "своите" земи - судетските области, Полша, а след това тръгна да завоюва и света. Мисля, че точно така започва фашизмът.

А как да си обясним поведението на беларуския президент Александър Лукашенко?

- Не мисля, че той иска да участва във войната с украинците. Но е поставен пред свършен факт. Ще го изцапат с кръв така, както самият той изцапа с кръв своите силови структури. Този принцип действа по един и същи начин навсякъде. Тези хора не живеят по законите на дипломацията, на гражданското общество. Не искам да произнасям тази дума, но това са бандитски прийоми.

Докато слушах как Путин говори за грешката, която бил направил Ленин, си зададох въпроса: къде вижда той тази неправда, тази полуистина, внушена му от неговото неграмотно обкръжение? Сякаш Украйна е някаква несъществуваща страна с над 40 милиона души население. Въпреки че страната се е борила за себе си и за свободата си още с Екатерина Втора.

Може да не е от векове, но със сигурност от няколко десетилетия Русия стана враг на Украйна. И беларусите ли ще се превърнат във врагове на украинците, след като руски войски нахлуха в Украйна и от територията на Беларус?

- За това трябва да мисли Лукашенко, доколкото е главнокомандващ. Тази отворена рана дълго ще остане в историята. Напоследък украинците бяха подложени на големи изпитания и понесоха много жертви. За тях нападението от Беларус е нож в гърба, чисто предателство. Наскоро гледах репортаж - журналисти разговаряха с хора, живеещи в граничния район между Украйна и Беларус. "Какво говорите?Беларусите са наши братя, те никога не биха стреляли по нас!", твърдяха украинците. А беларусите уверяваха, че украинците нищо не са им сторили. Оставам с убеждението, че обикновените хора са по-мъдри от политиците. Днес нашите общества ги изпревариха.

Украинците са много горд народ, цялото ми детство е минало сред тях. Сега те са във война. Макар че не е правилно да наричаме това война - когато братя си забиват нож в гърба, това е предателство. Не съм и предполагала, че ще се окажем във война. А сега сме точно във война.

Страшно е да си представим какво ще се случи с хората, които ще воюват. Нали са мислели да живеят в бъдещето, а не в миналото...

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Най-красивите рокли се носят, за да бъдат съблечени.“

Жан Кокто, френски артист, роден на 5 юли преди 133 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Езикът като оръжие. Как заговаря обикновеният човек по време на диктатура

 

Българското издание на "Езикът на третия райх" е планирано "много преди изобщо да се заговори за война в Украйна", казва издателят Манол Пейков

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"

В книгата си "Хората на Путин" Катрин Белтън се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си

Роман за вкуса на петмеза от детството

 

"Петмез“ е метафора не само на детството, но и на човешкия живот