Белоруската писателка Светлана Алексиевич, носител на Нобелова награда за литература за 2015 г., напусна руския ПЕН клуб в знак на солидарност с изключването от него на писателя и журналист Сергей Пархоменко, съобщи „Интерфакс“. Тя обяви, че се срамува от организацията.

„Мен дълго ме молеха да не напускам, както и десетки достойни хора, които в края на краищата напуснаха: Улицкая, Войнович и други. Останах, надявайки се, че ще успея да оцелея в тази борба, че „тъмната“ страна няма да спечели. Но не успях. И аз нямам повече основания да продължавам тази игра“, казва писателката.

Пархоменко е изключен от руския ПЕН-клуб в края на 2016 г. за „провокативни дейности, несъвместими с неговите цели и задачи“. След това организацията напуснаха Борис Акунин, Лев Рубинщайн и Александър Иличевски. По-рано в знак на несъгласие с политиката на ръководството напуснаха Людмила Улицкая, Виктор Шендерович, Владимир Войнович и Сергей Гандлевский. 

В края на декември повече от 60 членове на руския Пен-клуб се подписаха под призив, в който настояваха Владимир Путин да помилва украинския режисьор Олег Сенцов, който е хвърлен в затвора за участие в терористични нападения.

Руският Пен-клуб е основан през 1989 г. Сегашният му генерален директор е Алексей Симонов.

ПЕН-клуб е международна неправителствена организация, която обединява професионалните писатели и журналисти, работещи в различни литературни жанрове.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Понеже всяко правителство, което управлява без съгласието на управляваните, по дефиниция представлява робство.“

Джонатан Суифт, ирландски писател, роден на 30 ноември преди 356 години

Анкета

Остава ли ви време да четете книги?

Да, както винаги - 80%
Все по-малко - 20%
Не чета изобщо - 0%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Диада“ без доза щастие

„Диада“ е честно реализиран филм, с уверена и с ясни послания режисура, впечатлява и операторска работа

За „Ваймар експрес“ и силата на таланта

 

На финала авторката на филма търси помирителен жест – тя деликатно и предпазливо, премерено и едва ли не извинявайки се, стига до извода, че личността и пристрастията на Мутафова отстъпва пред силата на нейния талант, което си е и самата истина.

Такива, каквито бяхме

 

50 години от премиерата на "Каквито бяхме". Творбата на Полак е сред вечните класики на Холивуд, която може да се гледа винаги и с удоволствие