"Никой не е мислил, че Съветският съюз ще се разпадне. Беше шок за всички", казва писателката от Беларус Светлана Алексиевич пред "Гардиън".  

"След комунизма мислехме, че всичко ще бъде наред. Мислехме, че комунизмът е отхвърлен безвъзвратно и всичко ще се нареди. Само че не станахме свободни, защото хората не разбират какво е свобода", добавя носителката на Нобеловата награда за литература. В момента тя обикаля бившия Съветски съюз с касетофон в ръка и записва историите на обикновените хора. 

Документалните книги на Алексиевич разказват повече за Русия, отколкото медиите. Тя е остър критик и на беларуския президент Александър Лукашенко, известен с авторитарното си управление. В знак на протест авторката прекарва 11 години в изгнание и се завръща едва преди няколко години.

"Когато си на барикадата, виждаш само целта, не хората. От една гледна точка касапинът и жертвата са еднакви като хора. Трябва да виждаш хората", обяснява Алексиевич. 

Откакто получи наградата през 2015 г., авторката де факто няма право на публични изяви в родината си, а книгите й не се печатат. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Любовта е стъкло, през което дори и чудовище изглежда възхитително.“

Алберто Моравия, италиански писател, роден на 28 ноември преди 116 години

Анкета

Остава ли ви време да четете книги?

Да, както винаги - 80%
Все по-малко - 20%
Не чета изобщо - 0%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Диада“ без доза щастие

„Диада“ е честно реализиран филм, с уверена и с ясни послания режисура, впечатлява и операторска работа

За „Ваймар експрес“ и силата на таланта

 

На финала авторката на филма търси помирителен жест – тя деликатно и предпазливо, премерено и едва ли не извинявайки се, стига до извода, че личността и пристрастията на Мутафова отстъпва пред силата на нейния талант, което си е и самата истина.

Такива, каквито бяхме

 

50 години от премиерата на "Каквито бяхме". Творбата на Полак е сред вечните класики на Холивуд, която може да се гледа винаги и с удоволствие