Беларуската носителка на Нобелова награда Светлана Алексиевич осъди полицейското насилие срещу протестиращите в своята страна и призова Александър Лукашенко да си отиде по мирен начин.

72-годишната авторка спечели Нобел за литература през 2015 г. за творчеството си, документиращо  ужасите на войната и живота при репресивния съветски режим, включително Чернобилската катастрофа през 1986-а. В първата си публична реакция на протестите, които избухнаха в Беларус в деня на оспорваните президентски избори в неделя, писателката каза през  Радио Свобода/Свободна Европа, че Лукашенко трябва да се оттегли мирно, за да предотврати кървава гражданска война.

„Мисля, че властите обявиха война на своя народ. Обществото се радикализира пред очите ни.  Защото начинът, по който се държат омоновците (силите за борба с масови безредици), дори не можехме да си го представим ... Видяхме какво става в други страни, а у нас стрелят в кола, в която има малко дете, и то лежи цялото в кръв, пребиват бременна жена, и задушават задържаните  с колене - също като този случай, който предизвика бунтове в Америка."

Писателката разказва как полицаите грабват абсолютно мирни хора от улицата и ги затварят в спортни зали без храна и вода. Вчера е имало протестна женска акция за солидарност с две искания - да се разбере истината за изборите и не бъдат убивани мъжете им. Жените носели цветя, молели се през Вечния пламък. И когато започнали да се разотиват и на площада останали  по-малко, били нападнати от омоновците. 

Алексиевич сподели, че е  шокирана от "нечовешките, сатанински" действия на полицията. Тя допълни, че това по-рано е било немислимо и предположи, че Минск може да е получил подкрепа от Русия. Преди президентските избори в неделя Алексиевич заяви, че ще гласува за главния опозиционен съперник на Лукашенко - Светлана Тихановска. Писателката подчерта, че разбира защо Тихановска, новак в политиката и доскоро майка, гледала децата си вкъщи, е заминала от Беларус на по-безопасно място в съседна Литва.

„Тя беше и остава символ на промяната, на стремежа към нов живот — каза Алексиевич. — Направи каквото можа. Няма да кажа лоша дума за нея. Нека сега  мъжете да излязат напред".

Алексиевич изрази възхищението си от белоруските протестиращи: „През последните няколко седмици просто се влюбих в моя народ. Това са съвсем различни хора, силата им е напълно различна. Преди бях малко разочарована - сега вече не. " 

А към Лукашенко, когото отдавна критикува, тя се обърна с думите: „Иди си, преди да станало е късно, преди да си хвърлил хората в ужасна бездна, в бездната на гражданската война. Ти просто искаш власт и желанието ти ще свърши с кръв".

И по-рано Светлана Алексиевич е обвинявала президента на Беларус, че е превърнал страната й в "малък тоталитарен резерват в Европа".

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ВОЙНАТА

    Ода за Харкив

     "Държава и народ, които имат град като Харкив, никога не могат да бъдат победени" - коментар на Николай Слатински

„В живота, както и в изкуството, аз мога да се справя със себе си и без Господ Бог. Но не мога да съществувам - аз, страдащият човек - без нещо по-голямо от мен, нещо, което изпълва целия ми живот - без творческата сила.“

Ван Гог, холандски художник, роден на 30 март преди 170 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Тихословия = умотворение

 

"Тихословия" е новата книга на Анго Боянов

Непреглътнатите думи-камъчета на Марин Георгиев

 

Може би Марин Георгиев не подозира, но той по параболичен начин е обяснил замисъла на книгата си чрез своята рефлексия за фрагментите на Атанас Далчев

За Шекспир, уличното куче и любовта, без която не можем 

Най-ценното достижение на „Шекспир като улично куче“ на Валери Йорданов е всепобеждаващата сила на емпатията