SKIF

Нобеловият комитет от години несправедливо, направо престъпно, заобикаля този жив класик на съвременната израелска и световна литература. И със сигурност причините за това са политически - авторът е известен със своята ярка гражданска позиция, че конфликтът за палестинската земя е имотен спор и трябва да се реши с взаимни компромиси от Израел и Палестина. Със смяната на постоянния секретар на Шведската академия дано най-накрая 76-годишният Амос Оз получи своето признание, което е заслужил отдавна.

„История за любов и мрак” стана хит на завършилия преди дни кинофестивал в Кан, където се състоя официалната му премиера като филм под режисурата на друга известна еврейка – Натали Портман. Не е чудно, че тя се е вдъхновила от сюжета. Той е толкова завладяващ и истински, толкова фино написан, че когато човек го прочете, му се иска отново да го започне отначало. Книигата излезе през 2007 г., издаде я "Милениум" и все още може да се намери по книжарниците, дори намалена с 50%.

Животът на малкия Амос и родителите му – европейски евреи, спасили се в Израел от фашистките погроми – е по-ценен от учебник. Няма историческа книга, в която животът по земите на народа на Мойсей да може да се опознае с такава точност, дълбина и детайли, чак до дъното на човешката душа.

Уж автобиография, книгата проследява по абсолютно художествен начин цялата сложност на човешките и религиозни проблеми, мъки и конфликти по изстрадалата палестинска земя. Ще останете удивени, но до края на Втората световна война различните религии съжителстват миролюбиво на една и съща територия.

Интелектуалността на еврейските поколения през 40-те, 50-те и 60-те години, описана от Оз, е впечатляваща. Хора на духа, на литературата, на науката, неговите родители (ползващи почти 20 езика!) закодират в малкото момче всичко това, което носят в богатите си души.

Драмата на малкия Амос е огромна – майка му се самоубива, когато той е само на 15. Изтънчена, образована, родена в богат дом някъде в Полша, учила в Пражкия университет, после обречена на мизерен живот в Йерусалим, преживяла избиването на роднините си в Европа и бойните действия в Израел, съпровождащи възникването на новата държава – тази крехка жена избира небитието. С което необратимо наранява чувствителния си син.

„История за любов и мрак” не се фокусира върху тази драма, но тя минава като тънка червена линия из целия пантеон от случки, събития, хора, минали усещания, спомени, чувства, загуби и победи. Книгата е награждавана многократно. Авторът й е носител на Ордена на почетния легион, преподавател е в Оксфорд. Напълно заслужено за деликатността, с която стига до дълбините на сърцето.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Библио-сарайският синдром

    В България проруската Пета колона е проникнала масово в парламента, правителството, президентството (особено!) и в съдебната система. Ние сме единствената страна в ЕС и НАТО, начело на която стои отявлен прорашистки държавен глава

„Балканите никога не са били щастливо място. Ако сте родени тук, трябва да сте готови през целия си живот да се срещате с лоши моменти. Но Бог ни е подредил така, че да не можем да избираме мястото, където сме родени и ще трябва да се мъчим.“

Горан Брегович, музикант и композитор от Босна и Херцеговина, роден на 22 март преди 7години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Тихословия = умотворение

 

"Тихословия" е новата книга на Анго Боянов

Непреглътнатите думи-камъчета на Марин Георгиев

 

Може би Марин Георгиев не подозира, но той по параболичен начин е обяснил замисъла на книгата си чрез своята рефлексия за фрагментите на Атанас Далчев

За Шекспир, уличното куче и любовта, без която не можем 

Най-ценното достижение на „Шекспир като улично куче“ на Валери Йорданов е всепобеждаващата сила на емпатията