SKIF

Нобеловият комитет от години несправедливо, направо престъпно, заобикаля този жив класик на съвременната израелска и световна литература. И със сигурност причините за това са политически - авторът е известен със своята ярка гражданска позиция, че конфликтът за палестинската земя е имотен спор и трябва да се реши с взаимни компромиси от Израел и Палестина. Със смяната на постоянния секретар на Шведската академия дано най-накрая 76-годишният Амос Оз получи своето признание, което е заслужил отдавна.

„История за любов и мрак” стана хит на завършилия преди дни кинофестивал в Кан, където се състоя официалната му премиера като филм под режисурата на друга известна еврейка – Натали Портман. Не е чудно, че тя се е вдъхновила от сюжета. Той е толкова завладяващ и истински, толкова фино написан, че когато човек го прочете, му се иска отново да го започне отначало. Книигата излезе през 2007 г., издаде я "Милениум" и все още може да се намери по книжарниците, дори намалена с 50%.

Животът на малкия Амос и родителите му – европейски евреи, спасили се в Израел от фашистките погроми – е по-ценен от учебник. Няма историческа книга, в която животът по земите на народа на Мойсей да може да се опознае с такава точност, дълбина и детайли, чак до дъното на човешката душа.

Уж автобиография, книгата проследява по абсолютно художествен начин цялата сложност на човешките и религиозни проблеми, мъки и конфликти по изстрадалата палестинска земя. Ще останете удивени, но до края на Втората световна война различните религии съжителстват миролюбиво на една и съща територия.

Интелектуалността на еврейските поколения през 40-те, 50-те и 60-те години, описана от Оз, е впечатляваща. Хора на духа, на литературата, на науката, неговите родители (ползващи почти 20 езика!) закодират в малкото момче всичко това, което носят в богатите си души.

Драмата на малкия Амос е огромна – майка му се самоубива, когато той е само на 15. Изтънчена, образована, родена в богат дом някъде в Полша, учила в Пражкия университет, после обречена на мизерен живот в Йерусалим, преживяла избиването на роднините си в Европа и бойните действия в Израел, съпровождащи възникването на новата държава – тази крехка жена избира небитието. С което необратимо наранява чувствителния си син.

„История за любов и мрак” не се фокусира върху тази драма, но тя минава като тънка червена линия из целия пантеон от случки, събития, хора, минали усещания, спомени, чувства, загуби и победи. Книгата е награждавана многократно. Авторът й е носител на Ордена на почетния легион, преподавател е в Оксфорд. Напълно заслужено за деликатността, с която стига до дълбините на сърцето.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Георги Гочев: Образованието ни служи в беда

    Академичното слово "Промени и страхове" на Декана на Факултета за базово образование в НБУ

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Ще познаем човек не по това какво знае, а по това, което го радва.“

Анри Бергсон, френски философ и писател, роден на 18 октомври преди 162 години

Анкета

Фен ли сте на агент 007?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Смъртта може да почака“ – край или начало

 

Изглеждайки финалните надписи, си зададох въпроса – „А сега накъде?“ - рецензия на Борислав Гърдев

"Февруари" на Камен Калев е силен визуален филм, пълен с кино

"Този филм тепърва ще намира зрителите си" - мнение на Тео Ушев.

Клинт Истууд – до последен дъх на огневата линия

 

„Плачещият мъж“ е като отлежало вино и зрял портокал, съблазнява бавно, но напоително и много ефективно.