SKIF

Емигрантските истории, описани в книга от българи, се броят на пръстите на едната ръка. И обикновено са дело на писатели. Затова "От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант, или как станах богат в Америка" е смело действие на човек, който няма нищо общо с литературата. 

Любен Рабчев е изключително любопитен персонаж и автор. Роден е през 1942 г. в с. Бяла черква, Търновско. Бяла Черква, в която Възраждането оставя толкова силен отпечатък - в нея Бачо Киро основава първото селско читалище "Селска любов", там театърът и издаването на книги са всекидневие, населението бързо започва да води живот от градски тип и да развива изключително успешен винарски бизнес. Хората забогатяват и комунистите съсипват живота им след 9 септември 1944 г. 

Рабчев обаче е свидетел на предприемаческия дух на дядовците си и баща си. Бунтар, той си поставя за цел да емигрира от скованата си от социализъм родина и успява. През 1968 г. успява да избяга чак САЩ и започва да се учи на бизнес. Уроците, които получава, правят от него успешен бизнесмен. 

Всичко това е разказано от първо лице, непринудено и без да се спестяват грешките. Точно те изиграват най-важната роля в живота на Любен Рабчев. Падайки и ставайки, той сбъдва американската си мечта. 

50 години по-късно успелият бизнесмен купува имоти в с. Мечка (известно дотогава само с криминални ексцесии), на брега на Дунав и създава винарско-хотелския комплекс „Седем поколения“. 

"Никога не съм мислил, че ще завърша този ръкопис, че той дори може да стане книга. Оцеля по чудо. Започнах го преди 50 години в емиграционния лагер „Трайскирхен" край Виена. Някои въпроси и отговори останаха за по-нататък. Вероятно съм осъзнавал, че един ден ще се върна към тях отново", започва книгата си Рабчев. 

Тя се чете на един дъх, тъй като е директна, неподправена, откровена. На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и  с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението. 

В зрялата си възраст американецът Рабчев се връща от Калифорния, за да сади лозя и да произвежда вино - както дядовците му. Нова мечта, нова енергия за нея, нови сблъсъци с родната действителност, която не е мръднала много от времената на социалистическата бюрокрация. 

Непонятната за българите енергия на този човек става разбираема с прочитането на книгата му. И хем дава надежда, хем буди носталгична тъга.