През 1949 г. едва 23-годишният български пианист Венцислав Янков печели Голямата награда на престижния международен конкурс „Маргьорит Лонг – Жак Тибо“ в Париж, която поделя с италианеца Алдо Чиколини. Това отличие се превръща в отправна точка на забележителна международна кариера, продължила десетилетия и отвела българския музикант на най-престижните концертни сцени на пет континента.

Сто години след рождението му Софийската филхармония отдава почит на неговото изкуство и на оставеното от него педагогическо наследство с концерт, посветен на една от значимите фигури в българската и европейската пианистична школа. На 12 ноември в зала „България“ ще се срещнат трима забележителни пианисти, свързани не само с френската музикална традиция, но и с личността на Янков – българинът Людмил Ангелов и неговите френски ученици Клер Дезер и Франсоа Шаплен. На диригентския пулт ще застане Росен Гергов.

Роден в София през 1926 г., Венцислав Янков получава музикалното си образование в София и Берлин, преди да избере Париж за свой дом и основен творчески център. През дългата си кариера изнася над 2500 концерта на пет континента, утвърждавайки се като пианист с изключителна звукова култура, интелектуална задълбоченост и рядко чувство за музикална форма.

Наричан „поет и философ на пианото“, Янков оставя трайна следа не само със своите концертни изяви, но и като уважаван педагог и професор в Парижката консерватория. Сред неговите възпитаници са Клер Дезер и Франсоа Шаплен – днес утвърдени представители на френската пианистична школа. Участието им в предстоящия концерт придобива особено значение: то е не просто музикален поклон пред един голям артист, но и личен жест на признателност към учителя, оказал съществено влияние върху тяхното професионално и художествено формиране.

Програмата на вечерта е изградена около произведения на трима композитори, чието творчество очертава различни измерения на европейската музикална култура от първата половина на XX век.

Централно място заема Концертът за две пиана и оркестър в ре минор от Франсис Пуленк – блестящо съчетание на виртуозност, ритмична изобретателност, неподражаемо остроумие и изящна лирика. Създаден през 1932 г., той е сред най-ярките образци на жанра през миналия век.

В програмата присъства и „Фантазия“ за пиано и оркестър от Клод Дебюси – ранна творба, в която вече се долавят характерните за композитора хармонична свобода, фина колористика и стремеж към разширяване на изразните възможности на оркестровия звук.

Вечерта ще завърши със сюитата из балета „Жар птица“ от Игор Стравински в редакцията от 1919 г. – произведение, в което приказният свят оживява чрез впечатляващо богатство на оркестрови тембри, ритмична енергия и драматичен размах.

Концертът се организира съвместно с Фондация „Венцислав Янков“ и се провежда под патронажа на Министерството на културата и Посолството на Франция.

  • КОЛЧО СЛЕПЕЦА

    Предателите са винаги най-отпред

    "Като си помисля само, че ако тези българи, дето са против европейска България, живееха през турско, едно щеше да е сигурно – никога нямаше да има Българско възраждане" - Колчо Слепеца, "Из кривиците на времето"

„Книгите разбиват оковите на времето и показват, че хората могат да използват магия.”

Карл Сейгън, американски астроном и писател, роден на 9 ноември преди 92 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Синът на Спартак разказва…

Майкъл Дъглас с тъга и горчива ирония споделя, че затоплянето на отношенията с прочутия му баща настъпва след като Кърк преживява катастрофа и инсулт, след като губи син и след като самият Майкъл преминава през ада на рака в четвърти стадий – на езика – през 2010–2011 г.

 

„Ако не умираме един за друг, сме вече мъртви“

 

Театрална балада за любовта и надеждата

От драмата на човешките страсти до поезията на детството

 

Преводачът Огнян Стамболиев представя двама класици на румънската проза