Компактдискът  „Приятелство в записи - Красимир Гатев свири Панчо Владигеров“ е вече на музикалния пазар. С него издателят „Gega New” отбелязва  75-годишнината от рождението на Красимир Гатев и 120-ата годишнина от рождението на Панчо Владигеров.

Единият е признат за класик на българската музика още приживе. Другият е един от най-поетичните пианисти. 

Владигеров е гениалният композитор и импровизатор, с мащабен и виртуозен стил, с многопластова звучност, богатство на хармонии, цветове и интонации, безпогрешно разпознаваем, национален и световен.

Стилът на Гатев е прецизен, тънко чувствителен и автентичен, вглъбен в музикалната изразност на Владигеровите композиции. Гатев безспорно е сред най-добрите български пианисти на своето време. 

„Красимир Гатев разпява инструмента до най-големите му възможности“- така определя клавирната му виртуозност музикалният критик Олга Шурбанова.

Взискателният композитор Владигеров определя деликатната интерпретация на пианиста Гатев като еталон за изпълнението на творбите му.

Селекцията от произведения илюстрира еволюцията и основните характеристики на Владигеровия стил и обхваща период от над 60 години.

Вариациите върху българската народна песен „Горда Стара планина“, опус 3, са написани в Германия през 1916 г. от едва 17-годишния Владигеров. Половин век по-късно песента става национален химн на България. През 1977 г. Красимир Гатев изпълнява монументалните Вариации в концертна програма.

„Истински изпълнителски подвиг е изнасянето на капиталния цикъл Вариации „Горда Стара планина“. Тази творба изисква от изпълнителя много зрялост и майсторство. И трябва да се подчертае, че Красимир Гатев наистина притежава тези качества“, казва в рецензията след концерта проф. Константин Ганев.

В „Класично и романтично“, опус 24, старинната форма е изпълнена със свежо съдържание и народностни интонации. Любопитно е, че Владигеров пише допълнителни детайлни бележки за всички темпови и динамични нюанси в творбата, за да я чуе изпълнителят точно така, както я чува и чувства композиторът. Този цикъл е любим за пианистите от всички поколения. Еталонът е Красимир Гатев.

За изпълнението на пиесите из циклите „Епизоди“, опус 36, и „Акварели“, опус 37,  белгийски критик се удивява как „при Гатев техниката проправя път към емоционалното преживяване на музикалната мисъл“.

Последните два опуса на композитора – „Четири фрески“, опус 69 (1977 г.) и „Три багатели“, опус 70 (1978 г.) – са посветени на Красимир Гатев. Документалните записи са от премиерата на творбите, състояла се след смъртта на Панчо Владигеров. 

И двата цикъла завършват с „Хумореска“ – любим жанр на Владигеров, известен и с тънкото си чувство за ирония и самоирония. „Хумореските“ са в известен смисъл метафората на живота на композитора, преминал през 2 световни войни.  

Албумът е издаден съвместно с Фондация „Красимир Гатев“ и Къщата-музей „Панчо Владигеров“. Премиерата му ще бъде през февруари с концертно изпълнение на някои от знаменитите творби, включени в компактдиска.

 

„Критиците ме мразят повече, отколкото аз мразя тях.“

Мишел Уелбек, френски писател, роден на 26 февруари преди 68 години

Анкета

Ще подарите ли книга за Коледа?

Да, както винаги - 80.8%
Да, за първи път - 0%
Не, предпочитам друго - 15.4%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Опера без... текст?!

 

 

И все пак германската композиторка от румънски произход Адриана Хьолцки вече направи този абсурден авангардистки опит

Между документалното и въображението

 

„Мери. Раждането на Франкенщайн“ – фокус на текста е вглеждането в творческия процес, довел до създаването на най-популярния роман на Мери Шели

"Най-дългата нощ" - майсторска работа. И днес се гледа с удоволствие

 

Филм на Въло Радев от 1967 година, по сценарий на Веселин Бранев, оператор Борислав Пунчев, музика Симеон Пиронков