Компактдискът  „Приятелство в записи - Красимир Гатев свири Панчо Владигеров“ е вече на музикалния пазар. С него издателят „Gega New” отбелязва  75-годишнината от рождението на Красимир Гатев и 120-ата годишнина от рождението на Панчо Владигеров.

Единият е признат за класик на българската музика още приживе. Другият е един от най-поетичните пианисти. 

Владигеров е гениалният композитор и импровизатор, с мащабен и виртуозен стил, с многопластова звучност, богатство на хармонии, цветове и интонации, безпогрешно разпознаваем, национален и световен.

Стилът на Гатев е прецизен, тънко чувствителен и автентичен, вглъбен в музикалната изразност на Владигеровите композиции. Гатев безспорно е сред най-добрите български пианисти на своето време. 

„Красимир Гатев разпява инструмента до най-големите му възможности“- така определя клавирната му виртуозност музикалният критик Олга Шурбанова.

Взискателният композитор Владигеров определя деликатната интерпретация на пианиста Гатев като еталон за изпълнението на творбите му.

Селекцията от произведения илюстрира еволюцията и основните характеристики на Владигеровия стил и обхваща период от над 60 години.

Вариациите върху българската народна песен „Горда Стара планина“, опус 3, са написани в Германия през 1916 г. от едва 17-годишния Владигеров. Половин век по-късно песента става национален химн на България. През 1977 г. Красимир Гатев изпълнява монументалните Вариации в концертна програма.

„Истински изпълнителски подвиг е изнасянето на капиталния цикъл Вариации „Горда Стара планина“. Тази творба изисква от изпълнителя много зрялост и майсторство. И трябва да се подчертае, че Красимир Гатев наистина притежава тези качества“, казва в рецензията след концерта проф. Константин Ганев.

В „Класично и романтично“, опус 24, старинната форма е изпълнена със свежо съдържание и народностни интонации. Любопитно е, че Владигеров пише допълнителни детайлни бележки за всички темпови и динамични нюанси в творбата, за да я чуе изпълнителят точно така, както я чува и чувства композиторът. Този цикъл е любим за пианистите от всички поколения. Еталонът е Красимир Гатев.

За изпълнението на пиесите из циклите „Епизоди“, опус 36, и „Акварели“, опус 37,  белгийски критик се удивява как „при Гатев техниката проправя път към емоционалното преживяване на музикалната мисъл“.

Последните два опуса на композитора – „Четири фрески“, опус 69 (1977 г.) и „Три багатели“, опус 70 (1978 г.) – са посветени на Красимир Гатев. Документалните записи са от премиерата на творбите, състояла се след смъртта на Панчо Владигеров. 

И двата цикъла завършват с „Хумореска“ – любим жанр на Владигеров, известен и с тънкото си чувство за ирония и самоирония. „Хумореските“ са в известен смисъл метафората на живота на композитора, преминал през 2 световни войни.  

Албумът е издаден съвместно с Фондация „Красимир Гатев“ и Къщата-музей „Панчо Владигеров“. Премиерата му ще бъде през февруари с концертно изпълнение на някои от знаменитите творби, включени в компактдиска.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Умните мъже бързо научават за какво иде реч в брака, глупавите продължават да се карат с жените.“

Ив Монтан, френски актьор и певец, роден на 13 октомври преди 105 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...