БТА

Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ (НМА) отбелязва днес своя празник. Поводът е годишнина от рождението на нейния патрон – композиторът Панчо Владигеров, роден на 13 март 1899 г. 

С постановление на Министерския съвет от 6 март 1995 г. Българската държавна консерватория приема името Държавна музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в чест на именития български композитор и педагог, а с решение от 19 май 2006 г. на Народното събрание се преименува на Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“.

НАЧАЛОТО

Академията е създадена като Държавна музикална академия с указ на цар Борис Трети от 21 юли 1921 г. чрез преобразуване на Държавното средно музикално училище. За пръв директор на Държавната музикална академия, в която редовните занятия започват през 1922 г., е назначен композиторът и музикален педагог Димитър Хаджигеоргиев, който е бил и директор на първото по рода си в Княжество България частно музикално училище, създадено на 14 септември 1904 г. и станало държавно осем години по-късно – през 1912 г.

Сред първите преподаватели в академията са Никола Атанасов и Добри Христов (теория на музиката), Иван Вульпе и Димитър Попиванов (пеене), Иван Торчанов и Хенрих Визнер (пиано), Петко Наумов и Ханс Кох (цигулка), Иван Цибулка (виолончело), Никола Стефанов (флейта) и др. През 1924 г. академията става автономен държавен институт. Същата година в Държавната музикална академия учат 385 младежи: 290 от средния отдел и 95 във висшия отдел. Същата година завършват и първите възпитаници на академията – четирима от изпълнителския отдел и 31 учители по пеене. 

На 25 септември 2020 г. общото събрание на академията избира за ректор проф. д-р Сава Димитров – дотогава декан на инструменталния факултет.

ИМЕНИТИ ВЪЗПИТАНИЦИ

Сред първите възпитаници на академията са Любомир Пипков, Филип Кутев, Веселин Стоянов, Марин Големинов, Парашкев Хаджиев, Светослав Обретенов, Панка Пелишек, Тамара Янкова, Михаил Балкански, Васил Стефанов и др. 

През втората половина на 20-и век НМА продължава да бъде основен двигател на българската музикална култура. Нейни възпитаници са добилите световна известност Николай Гяуров, Димитър Узунов, Катя Попова, Райна Кабаиванска, Никола Гюзелев, Павел Герджиков, Анна Томова-Синтова, Гена Димитрова, Веселина Кацарова, инструменталистите Боян Лечев, Емил Камиларов, Георги Бадев, Минчо Минчев, Антон Диков, Николай Евров, Венцислав Николов, диригентите Добрин Петков, Константин Илиев, Васил Арнаудов.

ПЪРВИЯТ ПРОФЕСИОНАЛЕН СИМФОНИЧЕН ОРКЕСТЪР В БЪЛГАРИЯ

Едно от постиженията на академията е създаването на първия професионален симфоничен оркестър в България. През 1928 г. в академията се сформира Академичният симфоничен оркестър, съставен от преподаватели и студенти с диригент Саша Попов, постъпил в академията като преподавател по цигулка. Съставен от най-добрите педагози и ученици, оркестърът става ревностен разпространител на световната музикална класика и на родното симфонично творчество.

През 1936 г. висшият курс на обучение в Държавната музикална академия е увеличен от три на четири години, като обучението се провежда в два отдела – Отдел за подготовка на учители по музика и Отдел за подготовка на инструменталисти и певци. 

АКАДЕМИЯТА Е ЕВАКУИРАНА В СВОГЕ

По време на бомбардировките над София през 1944 г. академията е евакуирана в Своге.  На 1 май 1947 г. от музикалната академия се отделя средният отдел и се обособява в средно музикално училище. 

С постановление на Министерския съвет от 6 ноември 1954 г. Държавната музикална академия се реорганизира във висше учебно заведение от нов тип и се преименува в Българска държавна консерватория. Има три факултета – теоретико-композиторски и диригентски (там е и специалността музикознание), инструментален и вокален. Добавен е и естраден факултет. Продължителността на следване става 5 години. 

В началото НМА се е помещавала в сграда на ъгъла на улиците „6-ти септември“ и „Аксаков“ в София. Днес тази сграда не съществува. От края на 20-те години на 20-и век до 1960 г. академията се е намирала в сградата на днешния „Гьоте институт“ на ул. „Будапеща“. През 1960 г. е преместена в сегашната сграда на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“, завършена през 1934 г., която по онова време е Германско училище.

ПЪРВАТА ПРЕМИЕРА

През 1955 г. се създават щатен хор и щатен симфоничен оркестър (наследник на академичния симфоничен оркестър). На 24 май 1964 г. е първата премиера на учебния оперен театър към вокалния факултет със спектакъла „Дон Паскуале“ от италианския композитор Гаетано Доницети. 

С наредба на Комитета за изкуство и култура от 13 август 1968 г. през учебната 1968-1969 г. се създава полувисш отдел за изпълнители на естрадна музика. Следдипломни майсторски класове към вокалния и инструменталния факултет осигуряват по-нататъшната квалификация на завършилите студенти. 

„След като работих с Робърт Редфорд, мога да съм спокойна, че кариерата ми струва нещо.”

Дженифър Лопес, американска певица, родена на 24 юли преди 55 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Поглед назад: меланхолията, която ни влюби в „Изгубени в превода“ на София Копола

 Филмът оставя ярка следа както в съзнанието на зрителите, така и в историята на киното от първото десетилетие на 21-ви век...

Възкръсва ли  американският уестърн?

 

Най-амбициозният проект на Кевин Костнър - „Хоризонт“, е вече факт

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...