ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

Класикът на българската музика Панчо Владигеров (1899-1978) израства като дете чудо - започва да учи пиано от ранна детска възраст. А неговият брат-близнак Любен Владигеров учи цигулка и става известен инструменталист. През 1910 г. постъпва в частното музикално училище в София в класа на известния клавирен педагог Хенрих Визнер и успоредно с това изучава основните музикално-теоретични дисциплини при композитора Добри Христов. През 1912 г. заминава за Германия, където като "изключително дарование" е приет във висшето училище за музика в Берлин. Там негови учители са Хайнрих Барт, Паул Юон и Георг Шуман. През тези години създава първите си по-сериозни опуси и дава първите си големи концерти като пианист. На два пъти получава престижната Менделсонова награда. 

През десетилетието 1920-1930 г. се утвърждава като композитор и изпълнител от международен мащаб. Става щатен композитор и диригент в прочутия "Дойчес театер" - Берлин, работи в сътрудничество с големия германски драматичен режисьор Макс Райнхард. По това време създава някои от най-значителните си творби - Българска рапсодия "Вардар", Концерт за цигулка, Българска сюита, "Есенна елегия", "Хумореска", Втори клавирен концерт, Седем симфонични танца, редица пиеси за пиано, цигулка и симфоничен оркестър. През 1932 г. е поканен за професор по пиано в Музикалната академия в София. Дванайсетте години до края на войната протичат в най-интензивна творческа и концертна дейност. Тогава Владигеров създава Симфония 1, Румънски симфонични скици и танци, Струнен квартет, Импровизация и токата, Трети клавирен концерт, много клавирни пиеси и операта "Цар Калоян" (1936). След 1945 г. продължава да концертира (той е блестящ пианист) и композира активно, но посвещава немалко от силите си и на преподаване. Панчо Владигеров остави цяла школа - няколко поколения композитори, които творят съвременната българска музика. Автор е на балета "Легенда за езерото" (1947), по либрето на Андон Панов, "Еврейска поема" (1951), Симфония 2, Четвърти концерт за пиано, сюитата "Люлински импресии", на много солови песни и камерни пиеси.

Панчо Владигеров е сред музикантите, които създадоха и развиха българската национална композиторска школа. Имаше своя школа и остави голям брой ученици - композитори и диригенти, които продължиха неговото дело. Той положи основите на редица жанрове в нашата музика - цигулковата соната, инструменталния концерт, клавирното трио, и беше първомайстор на българската клавирна музика, както и един от най-крупните наши и европейски симфоници. Мелодиката му, макар и със специфично инструментален характер, е подчертано песенна. В музиката си той не цитира пряко, а претворява българския фолклор, твърдо убеден, че един истински национален композитор "не трябва да ограничава творчеството си, а да се стреми да създава творби в национален дух и форма, които имат и общочовешко значение".

Единственната опера на Владигеров - "Цар Калоян", по либрето на Фани Попова-Мутафова, мащабно, майсторски изградено историческо платно, е всъщност етап в развитието на нашата сценична музика. С нея българската опера излиза извън рамките на фолклорно-битовата ограниченост и техническите и композиционни несъвършенства, характерни за творбите на повечето от неговите предшественици. Всъщност тя е и първата ни музикално-сценична творба, получила и международно признание (представена е с голям успех и в Белград, Братислава и Любляна). Всъщност, не малко от опусите на нашия класик получиха европейско и световно признание и през втората половина на миналия век влязоха в репертоара на големи чужди оркестри, диригенти и солисти, а музикалната критика го определи като един от водещите композитори на съвременността.

Разпространението на Владигеровото творчество по света всъщност започва още от началото на 20-те години на ХХ век, когато негови произведения се издават на ноти от авторитетното виенско "Универсал едицион" и на грамофонни плочи от "Дойче грамофон" (Берлин). Изпълняват се и многократно из цяла Европа и САЩ. Самият той гостува в десетки европейски държави като изпълнител на свои концерти за пиано и пиеси. През 1969 г. получава престижната награда  "Готфрид фон Хердер" на Виенския университет. На негово име се провежда национален и международен конкурс за пианисти и цигулари в Шумен. Сценичната и симфоничната му музика е записана в 4 комплекта по 7 грамофонни плочи ("Балкантон"). Редица от произведенията му като Българска рапсодия "Вардар", Българска сюита, Импровизация и Токата стават емблематични за българската музика.

 

„Критиците ме мразят повече, отколкото аз мразя тях.“

Мишел Уелбек, френски писател, роден на 26 февруари преди 68 години

Анкета

Ще подарите ли книга за Коледа?

Да, както винаги - 80.8%
Да, за първи път - 0%
Не, предпочитам друго - 15.4%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Опера без... текст?!

 

 

И все пак германската композиторка от румънски произход Адриана Хьолцки вече направи този абсурден авангардистки опит

Между документалното и въображението

 

„Мери. Раждането на Франкенщайн“ – фокус на текста е вглеждането в творческия процес, довел до създаването на най-популярния роман на Мери Шели

"Най-дългата нощ" - майсторска работа. И днес се гледа с удоволствие

 

Филм на Въло Радев от 1967 година, по сценарий на Веселин Бранев, оператор Борислав Пунчев, музика Симеон Пиронков