ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

Класикът на българската музика Панчо Владигеров (1899-1978) израства като дете чудо - започва да учи пиано от ранна детска възраст. А неговият брат-близнак Любен Владигеров учи цигулка и става известен инструменталист. През 1910 г. постъпва в частното музикално училище в София в класа на известния клавирен педагог Хенрих Визнер и успоредно с това изучава основните музикално-теоретични дисциплини при композитора Добри Христов. През 1912 г. заминава за Германия, където като "изключително дарование" е приет във висшето училище за музика в Берлин. Там негови учители са Хайнрих Барт, Паул Юон и Георг Шуман. През тези години създава първите си по-сериозни опуси и дава първите си големи концерти като пианист. На два пъти получава престижната Менделсонова награда. 

През десетилетието 1920-1930 г. се утвърждава като композитор и изпълнител от международен мащаб. Става щатен композитор и диригент в прочутия "Дойчес театер" - Берлин, работи в сътрудничество с големия германски драматичен режисьор Макс Райнхард. По това време създава някои от най-значителните си творби - Българска рапсодия "Вардар", Концерт за цигулка, Българска сюита, "Есенна елегия", "Хумореска", Втори клавирен концерт, Седем симфонични танца, редица пиеси за пиано, цигулка и симфоничен оркестър. През 1932 г. е поканен за професор по пиано в Музикалната академия в София. Дванайсетте години до края на войната протичат в най-интензивна творческа и концертна дейност. Тогава Владигеров създава Симфония 1, Румънски симфонични скици и танци, Струнен квартет, Импровизация и токата, Трети клавирен концерт, много клавирни пиеси и операта "Цар Калоян" (1936). След 1945 г. продължава да концертира (той е блестящ пианист) и композира активно, но посвещава немалко от силите си и на преподаване. Панчо Владигеров остави цяла школа - няколко поколения композитори, които творят съвременната българска музика. Автор е на балета "Легенда за езерото" (1947), по либрето на Андон Панов, "Еврейска поема" (1951), Симфония 2, Четвърти концерт за пиано, сюитата "Люлински импресии", на много солови песни и камерни пиеси.

Панчо Владигеров е сред музикантите, които създадоха и развиха българската национална композиторска школа. Имаше своя школа и остави голям брой ученици - композитори и диригенти, които продължиха неговото дело. Той положи основите на редица жанрове в нашата музика - цигулковата соната, инструменталния концерт, клавирното трио, и беше първомайстор на българската клавирна музика, както и един от най-крупните наши и европейски симфоници. Мелодиката му, макар и със специфично инструментален характер, е подчертано песенна. В музиката си той не цитира пряко, а претворява българския фолклор, твърдо убеден, че един истински национален композитор "не трябва да ограничава творчеството си, а да се стреми да създава творби в национален дух и форма, които имат и общочовешко значение".

Единственната опера на Владигеров - "Цар Калоян", по либрето на Фани Попова-Мутафова, мащабно, майсторски изградено историческо платно, е всъщност етап в развитието на нашата сценична музика. С нея българската опера излиза извън рамките на фолклорно-битовата ограниченост и техническите и композиционни несъвършенства, характерни за творбите на повечето от неговите предшественици. Всъщност тя е и първата ни музикално-сценична творба, получила и международно признание (представена е с голям успех и в Белград, Братислава и Любляна). Всъщност, не малко от опусите на нашия класик получиха европейско и световно признание и през втората половина на миналия век влязоха в репертоара на големи чужди оркестри, диригенти и солисти, а музикалната критика го определи като един от водещите композитори на съвременността.

Разпространението на Владигеровото творчество по света всъщност започва още от началото на 20-те години на ХХ век, когато негови произведения се издават на ноти от авторитетното виенско "Универсал едицион" и на грамофонни плочи от "Дойче грамофон" (Берлин). Изпълняват се и многократно из цяла Европа и САЩ. Самият той гостува в десетки европейски държави като изпълнител на свои концерти за пиано и пиеси. През 1969 г. получава престижната награда  "Готфрид фон Хердер" на Виенския университет. На негово име се провежда национален и международен конкурс за пианисти и цигулари в Шумен. Сценичната и симфоничната му музика е записана в 4 комплекта по 7 грамофонни плочи ("Балкантон"). Редица от произведенията му като Българска рапсодия "Вардар", Българска сюита, Импровизация и Токата стават емблематични за българската музика.

 

  • ПРИЗВЕДЕНО В БЪЛГАРИЯ

    Христо Бръмбаров  - корифеят на българското певческо изкуство 

    Внушителен е броят на неговите ученици - Гяуров, Гюзелев, Узунов, Селимски, Димитър Петков, Рафаел Арие, Гена Димитрова, Катя Георгиева,  Димитър Петков, Стефан Еленков,  Рада  Конфорти, Тодор Бонев, Лиляна Василева, Стоян Попов, Сабин Марков...

    ---

    Тази година се навършват 120 години от рождението му.

„Научната фантастика се опитва да намери друга гледна точка за реалността.”

Иън Банкс, шотландски писател, роден на 16 февруари преди 70 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Петте кьошета“: несглобяемият пъзел

 "Смятам романа на Панайот Карагьозов за остра реплика към цялото умилително носталгично венцехвалене на социализма, към който мнозина са се устремили да ни върнат не само чрез медиите и социалните мрежи, а и с конкретни действия", пише Алберт Бенбасат.

Вярвайте в чудеса!

 

„Не затваряй очи“ е въздействащ и топъл филм, необходим да сгрее загрубелите ни и потънали в света на материалното души...

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.