Оперната певица Райна Кабаиванска ще поеме своя пореден (19) международен майсторски клас, съобщи организаторът Нов български университет, цитиран от „Дневник”. Тя пристига в България на 10 септември и ще проведе прослушване на кандидатите, за да подбере 12 млади оперни певци, с които да работи за усъвършенстване на вокална техника и артистична интерпретация. След това, на 29 септември от 19 ч. ще се проведе и галаконцерт на лауреатите в Софийската опера и балет.

Вчера, 29 август, Кабаиванска бе посрещната от публиката в Арена ди Верона с възторжени аплаузи. Там тя бе почетен гост за 500-ия спектакъл на един от големите дириенти в съвременния оперен свят Даниел Орен.

В тържествената вечер във Верона Орен дирижира "Тоска". Водещата роля бе изпълнена от световноизвестното сопрано от китайски произход Хюи Хе. Тя се изявява във всички най-големи световни оперни театри, а в Арена ди Верона участва за 15-и пореден сезон. Хюи Хе е първата (и единствена засега) азиатка, канена за "Тоска" в "Ла Скала", Милано.

През 2002 г. Райна Кабаиванска е в Театро Реджо ди Парма за своята последна "Тоска" на италианска сцена. За да дебютира в ролята, там е и Хюи Хе. Великата примадона обучава младото сопрано.

"Трябва много да благодаря на г-жа Кабаиванска за всичко, на което ме научи. Тя ми помогна да разбера, че за да бъда своята героиня, трябва да мисля като нея. Научи ме да интерпретирам и да предавам емоцията на публиката", споделя младата певица.

Поводът Кабаиванска да бъде сред почетните гости на спектакъла във Верона е дългогодишното творческо партньорство в диригента Даниел Орен, което започва още през 1980 г. в Римската опера с "Манон" от Масне и продължава повече от 20 години във всички големи италиански театри с "Адриана Лекуврьор", "Тоска", "Мадам Бътерфлай", "Веселата вдовица", "Фалстаф", "Манон Леско", "Роберто Деверьо".

Исторически са спектаклите им на "Тоска" в Римската опера през 1990 г. с участието и на Лучано Павароти. Особено преклонение Орен изпитва към превъплъщението на Райна Кабаиванска в образа на Адриана Лекуврьор. "В продължение на 20-25 години, в които представяше тази роля, Райна Кабаиванска бе единствената и най-голяма Адриана", споделя той.

 

Кабаиванска дебютира като Адриана Лекуврьор през 1968 г. в "Театро реджо ди Парма". Под диригентството на Орен я изпълнява в Римската опера, "Ла Фениче" във Венеция, "Карло Феличе" в Генуа, "Верди" в Триест, "Сан Карло" в Неапол и Театро реджо Торино, където е и последната Адриана на певицата през 1994 г.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Колкото повече остаряваш, толкова повече разбираш колко чуплив е животът.“

Джулия Робъртс, американска актриса, родена на 28 октомври преди 59 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Слай си спомня за своята бурна младост (ревю)

 

„Стъпалата“ е вдъхновяваща и искрена мемоарна книга, дело на легендарния Силвестър Сталоун.

Срещу съдбовността

 

„Всичко, което се случва“ на Теодора Димова. Това е роман за паметта, който стъпва на исторически факти и свидетелства, който използва реални личности за прототипи, но който е и чиста фикция, от което идва голямата му сила.

Завръщане у дома (ревю)

 

„Нина Роза“ – между корените и емиграцията. Филмът печели „Сребърна мечка“ за сценарий на последното издание на „Берлинале“, както и наградата на публиката на София Филм Фест и „Златна роза“ във Варна.