БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ
След толкова хвалебствия и добри отзиви и аз се реших да гледам филма „Нина Роза“ (2026) на канадската сценаристка и режисьорка Женвиев Дюлюд-Дьо Сел.
Имах подозрения, че става дума за прехвалена стока, но държах да се убедя със собствените си очи дали е така, или не.
Все пак филмът печели „Сребърна мечка“ за сценарий на последното издание на „Берлинале“, както и наградата на публиката на София Филм Фест и „Златна роза“ във Варна.
Любопитното е, че към сценария като такъв нямам забележки. Единствено ми се струва, че е прекалено мудно и тегаво поднесен на екран, въпреки виртуозната работа на оператора Александър Нур Дежарден, който разкрива родината ми поетично и пречистващо.
Освен това, когато канадка, тоест чужденка, снима филм предимно в Монреал и Варна, неизбежно се появяват клишетата, с които Балканите обикновено се пресъздават на големия екран – софри, ядене, пиене, караници между роднини и неизбежни фолклорни зарисовки. В случая за допълнителен колорит е включена и прословутата песен „Една българска роза“, за да бъде в унисон с името на главната героиня – Нина, гениалната самобитна художничка, но и с името на дъщерята на Михаил – Роуз. Към всичко това се прибавя и очакваната вторичност: филм с подобен сюжет гледахме преди три години – „Безветрие“ на Павел Веснаков.
И тъй, след 28 години емиграция в Монреал главният герой на лентата, Михаил, експерт по изобразително изкуство, е нает от колекционер да се върне в България и да удостовери автентичността на картините на осемгодишната българка Нина, чиито творби са станали изключително популярни в интернет.
Завръщането към корените действа шоково на Михаил. Нина е уникално талантлива, но и необикновено зряла за възрастта си. Тя не желае да емигрира в Квебек, а иска да остане в порутената и изоставена сграда, където създава своите шедьоври.
Първоначално Нина предпочита да изгори част от картините си, но впоследствие се съгласява по-ценните от тях да заминат за Монреал, където ще предизвикат необходимия ефект сред публиката и специалистите.
Михаил се чувства като чужд в собствената си българска среда и общува бавно и мъчително. Алкохолът освобождава задръжките му и той дори започва да пее на български прочутата песен на Димитър и Найден Вълчеви и да танцува с привлекателна местна дама. Истинското му пречистване обаче настъпва след нелицеприятен разговор със сестра му Елвира, избрала да остане в родината си и да се грижи за родителите, дома и семейството. Именно чрез нея, най-вече благодарение на страхотната игра на Светлана Янчева, се разкриват темите за неизказаните обиди, дълга и пробойните в семейните връзки.
Елвира е пряма, директна и недипломатична. Горчивите ѝ констатации идват в повече на Михаил и той дори е готов да си тръгне.
След това обаче осъзнава собствената си отговорност и пропастта между двамата бързо е преодоляна…
Така пътуването на Михаил до родината и близките му неизбежно се превръща в катарзис. Като логичен жест и вътрешна необходимост той решава да опакова най-хубавите картини на Нина и да ги експонира в представителна галерия в Монреал.
Чуждестранните критици говорят за „трогателно размишление върху идентичността на емигрантите“, за „поетичната драма на паметта, която е и портрет на парадоксалната природа на света на изкуството“, както и за „тихата изненада“ на филмовия фестивал „Берлинале“. Всичко това е впечатляващо и отрадно.
Ще добавя, че играта на българските актьори е на традиционно високо ниво – Мишел Цончев като Роуз, сестрите София и Екатерина Статина като Нина, Светлана Янчева като Елвира и Галин Стоев в ролята на Михаил, избран най-вече заради универсалното си излъчване на отнесен, но отдаден на каузата си космополитен интелектуалец. Не бива да пропускаме и колоритния журналист от Ловеч Цветан Тодоров, който има запомнящ се епизод като добродушен местен зевзек.
Какво мога да отбележа в заключение?
„Нина Роза“ е приятен и забавен филм, първи пълнометражен в кариерата на Женвиев Дюлюд-Дьо Сел, в който за пореден път се представяме като талантливи вундеркинди, способни да впечатлят света, стига да открият своите ориентири, опорни точки и цели в живота.
Този филм едва ли ще се превърне в касов шлагер, но ще се опита за пореден път да разкрие пред чуждестранния зрител света на българина, който, оказва се, е все така интересен, любопитен и многолик.
Заслужава си гледането.
„Нина Роза“, 2026 г., 103 минути. Сценарий и режисура: Женвиев Дюлюд-Дьо Сел. Копродукция на България, Италия, Белгия и Канада. Продуцентски компании: „Колонел Филмс“, „Джинджър Лайт“, „Премиер Студио“, „Ехо Браво“ и „УМИ Филмс“.
