БНР

Световноизвестната българска оперна певица Александрина Пендачанска осъществява успешно третия си съвместен проект с Варненската опера. След галаконцерта, посветен на 30-годишната й сценична дейност, с който беше открит Международният музикален фестивал „Варненско лято” през 2018 г. и спектакъла на операта „Тоска” през 2019-а, варненската публика и гостите на морската столица я гледаха в ролята на лейди Макбет в операта „Макбет” от Верди на 10 август на сцената на Летния театър.

За Александрина Пендачанска пандемията е донесла както полезни и добри неща, така и много трудности, прави равносметка певицата.

„От една страна, с голямо чувство за загуба. Хубави, важни ангажименти отпаднаха. Трябваше цяла пролет да бъда в Япония. Имах разкошни планове за фестивала, Токийския, пролетния, много престижен. От една страна,  беше жалко, но от друга страна, беше ползотворен, полезен, приятен период. Някога ще си го спомняме този период с умиление“, казва Пендачанска в предаването "Каста дива".

„Беше важно тази година да се научим да бъдем максимално гъвкави, да успяваме да се справяме със ситуацията, каквато е. Да намираме начини. Да си опитваме да бъдем по-малко фиксирани, да бъдем по-отворени към новите неща. И всъщност, ако се търсят добрите страни, те стават все повече и повече.“

Ще трябват години, за да се възстанови естествената, физическа близост между хората, смята Пендачанска. „Желанието да прегърна някого, да го стисна, да го гушна…“

Всички ние – кой повече, кой по-малко, преживяваме посттравматичен синдром, допълва оперната певица. По думите й годината е много преломна, с остро задействани процеси.

„Има чувство за неотложност, за нетърпение. Това неспокойствие се усеща в целия свят. И необходимост от някаква корекция. В момента виждаме протестиращите хора по света, те не са само в България, се опитват да коригират пътя на обществото и е много важно да успеят. Защото е очевидно, че светът върви в не най-добрата посока. Че може да върви в по-добра посока, управляван от повече добрина, от повече съчувствие, емпатия, споделяне, съзидание, съвместно, с много повече усещане за общност.“

Новите поколения – младите хора на протестите и в София, и по света – не могат да живеят повече по начина, по който сме се съгласявали да живеем ние и нашите родители, вярва Александрина Пендачанска.

„Те са по-непримирими, изпитват по-остро чувство за справедливост и за правилност. Аз на тях много разчитам. Винаги, винаги трябва да бъдат слушани младите. Те имат правилното чувство за бъдещето. Те ще го живеят този живот в бъдещето и имат правото и основанието да го направят – да го изградят такъв, какъвто те го искат. Това се случи и в Англия с Брекзит, и в Америка с избора на Тръмп – възрастното поколение избира живота на младите такъв, какъвто младите повече не могат да го понесат. Това не може да продължи.“

За ролята си в „Макбет“ Пендачанска признава, че й носи истинска, не само сценична и драматургична наслада.

„Такова удоволствие изпитвам всеки път, когато отворя нотите на „Макбет“. С такава лекота ми се лее. Това е една от оперите, написана точно за глас като моя. Просто да пееш, без да изчисляваш всеки тон, без да го контролираш по този начин, по който трябва да се контролира гласът по време на пеене на Моцарт или на барок, на много опери от Верди също така, разбира се. Но точно ролята на лейди Макбет е тази, в която моят глас плува все едно в утробни води. Защитена съм, удобно ми е, топло ми е и ми е хубаво  да пея“, разказва тя пред "Хоризонт".

„Играя с по-голямо удоволствие ролите на злодеи, отколкото на добри, мили хора. Най-вероятно защото на сцената мога да бъда това, което не мога да бъда в живота“, размишлява оперната прима. „На сцената излиза някаква част от моя характер, която изобщо я няма в реалността.“

Все пак в ролята на лейди Макбет й липсва катарзиса, защото обича „тези роли, които преминават през катарзиса, през всички психологически нива на персонажа, за да достигнат до оздравяването“.

„За да се изчисти, за да стане героят или държавата добра, справедлива, светла, за да се отиде от светлата страна, трябва да се мине през катарзиса.“

 

Цялото интервю с Александрина Пендачанска чуйте в звуковия файл тук

  • ПЪТЕПИС

    "Утре не съществува. Има само днес" - Карибите отвътре

    • Доминиканците са благи и добронамерени хора;
    • Майката тук е на почит, от бащите никой не се интересува, защото майката на децата е сигурна, а бащата никога не е;
    • В Доминикана вечерно време се кара само на дълги светлини. 

„В поезията има двама гиганти – суровият Омир и финият Шекспир. В музиката също има двама гиганти – мислителят Бетовен и супермислителят Берлиоз.”

Модест Мусоргски, руски композитор, роден на 21 март преди 186 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Убийство на булевард „Стамболийски“ или роман учебник по съвременно обществознание

Тази книга има и поколенчески, носталгичен привкус. Тя звучи преди всичко с гласа на героя, който е най-близо до възрастта на автора – чрез спомените, езика, начина на мислене (познаваме го ясно и от предишната му повест „Старецът трябва да умре“)...

Когато залогът е по-голям от живота…

Сюжетът на „Залог“ е поднесен увлекателно и непосредствено, но в него има излишна орнаменталност – дразнят протяжните сцени в чифлика на Паница, с неизбежните хора , песни и гърмежи, напомнящи стилистиката на Миклош Янчо, разкриването и овладяването на заговора напомня нощно театрално шоу...

Един философ разговаря с вечността: Октавиан Палер на български

Сборникът с есета „21 въображаеми писма до 21 велики мъже“ е своеобразна игра с философията и живота на творците, в която игра всичко се променя...